Автор: Институт за пазарна икономика
По-бедните страни извличат по-големи ползи от дигиталните услуги в сравнение с по-богатите. Въпреки това стойността им остава трудно уловима от националната статистика. Това показва анализ на Националното бюро за икономически изследвания в Масачузец от септември 2023 г., който измерва печалбите от използването на 10 дигитални услуги в 13 държави по света.
Вместо да се фокусира върху една конкретна услуга и представителна извадка само от една страна, проучването обхваща близо 40 хиляди респонденти от САЩ, Германия, Норвегия, Франция, Великобритания, Ирландия, Белгия, Канада, Испания, Южна Корея, Мексико, Япония и Румъния. Сравняваните цифрови стоки са Facebook, Twitter, Instagram, WhatsApp, Snapchat, TikTok, Google Search, Google Maps, YouTube и Amazon Shopping. Този мащаб позволява на екипа да оцени дигиталните услуги с достатъчна прецизност и да сравни ползите от цифровизацията на различни географски ширини.
Резултатите показват, че изброените дигитални услуги, много от които са безплатни за потребителите, генерират над 2,5 трилиона долара печалба годишно в тези държави – приблизително 6% от техния общ БВП, и че развитието на икономиката все повече зависи от скоростта на дигитализацията на бизнеса. Наблюдава се също, че държавите с по-ниски доходи извличат по-големи ползи от използването им в сравнение с по-богатите. Това подсказва, че дигитализацията играе ключова роля при намаляването на социалните и икономически неравенства между държавите и във всяка отделна страна.
Доколко развита е дигиталната икономика на България?
Източник: Индекс за навлизането на цифровите технологиив икономиката и обществото (DESI), 2022 г., България
Според индекса на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) на Европейската комисия през 2022 г. България е на 26-то място от всички 27 държави членки на ЕС. Въпреки че през последните пет години има отчетливо подобрение, то не е достатъчно, за достигане на по-добре представящите се страни членки. Делът на хората с поне основни цифрови умения, както и на тези с цифрови умения над основните, е по-нисък от средния за ЕС, като делът на втората група в България значително се отличава – едва 8% при средно 26% в целия ЕС.
България изостава и по отношение дела на специалистите в областта на информационните и комуникационните технологии в работната сила – у нас са едва 3,5% при 4,5% средно за ЕС). Делът на жените специалисти в ИКТ обаче е висок. България постига много и добър резултат при покритието с оптични линии – 85% от домакинствата имат такъв достъп при 50% средно в ЕС.
Що се отнася до цифровизацията на предприятията, нивото на възприемането на цифрови технологии от малките и средни предприятия (МСП) е почти наполовина от средното за ЕС. Само 6% от българските предприятия използват големи информационни масиви, 10% – услуги в облак и 3% изкуствен интелект, което е далеч от заложените от ЕС цели от 75% за всяка технология до 2030 година.
Въпреки че предизвикателствата пред измерването на дигиталната икономика в глобален мащаб са големи, то за България е очевидно, че са нужни още усилия в посока разпознаването и популяризирането на значението на дигиталните умения, тяхното осъвременяване и обучение.