Назад

Българите във възрастовата група 15-24 г. имат най-висока толерантност към сивата икономика


Институтът по философия и социология – БАН (ИФС) завърши реализацията на тригодишен научноизследователски проект „Факторна детерминираност на „икономиката в сянка“ и подходи за ограничаването ѝ в българското общество“ (Договор КП-06-Н35/9 от 18.12.2019 г.), финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и реализиран от екип под научното ръководство на проф. д.с.н. Емилия Ченгелова.

Проектът е продължение на десетгодишна традиция на учени от ИФС – БАН за изследване на сенчестите практики в българската икономика. Новото е насочването на изследователските лещи към емпиричното изучаване на факторната детерминираност на „икономиката в сянка“. В резултат от осъществените дейности, екипът успя да достигне до същината на проблема, да разбули пластовете на многослойната причинна обусловеност и да изведе ясно и дефинитивно различните нива на фактори, които провокират възникването и мултиплицирането на „икономика в сянка“.

 В основата на изследването е поставена специално създадената за целите на проекта Мултифакторна теория за факторната детерминираност на „икономиката в сянка“. Най-общо факторите са групирани в две големи категории – екзогенни и ендогенни фактори. Към екзогенните фактори са отнесени факторите, продуцирани от институционалната и нормативната среда, конюнктурноадаптационните фактори и механизмите за контрол, разгледани в качеството им на фактори за възникване на „икономика в сянка“. Към ендогенните фактори са отнесени четири групи фактори – дефицит на доверие към държавността, дефицит на доверие към основни социални системи, фактори, произтичащи от специфичния капиталистическия етос и семейни рестриктивни и утежняващи фактори. Общо са изследвани 49 фактора, като е установена тежестта на всеки един от тях и вероятността на генерира сенчести икономически практики.

В рамките на проекта е конструиран Индекс на толерантността на населението към „икономиката в сянка“ (Shadow Economy Tolerance Index), накратко Индекс SETI, който стъпва изцяло на емпирични данни, събрани със социологически инструментариум и няма аналог нито в европейската, нито в българската практика. Индексът е изграден от три компонента – базови нагласи към „икономиката в сянка“, психологическа готовност за включване в „икономиката в сянка“ и реално включване в сенчести икономически дейности. На базата на собствени изследвания в рамките на реализирания проект са направени четири изчисления на Индекса SETI: 1) общо за населението в България, 2) за младите хора 15-35 г., 3) за населението между 36 и 55 г. и 4) за населението над 55 г. Стойностите на Индекса при първото му изчисление са:

Общо                   15-35 г.           36-55 г.           56 + г.

Обща стойност на Компонент 1:       27,09               33,51               26,54               21,00

Обща стойност на Компонент 2:       20,93               24,52               19,02               13,61

Обща стойност на Компонент 3:       26,68               33,50               26,68               19,83

Обща стойност на SETI:                     74,70               91,53               72,24               54,44

Изчисляването на Индекса SETI (което се планира да бъде веднъж на две години) има висока приложимост за управленски цели, тъй като разкрива различията в оценките и поведенческите модели на различните възрастови групи от населението и е основа за конструирането на адекватни и работещи политики за овладяването и превенцията на „икономиката в сянка“.