Българската търговско-промишлена палата подготви становище относно проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за медиацията (ЗИДЗМ), публикуван на страницата за обществени консултации.
С проекта се въвежда задължителна съдебна медиация по определени видове дела и в определени случаи, като се предлага актуализирана нормативната уредба в Закона за медиацията, Гражданския процесуален кодекс и всички други относими нормативни актове, свързани с медиацията по гражданскоправни и търговски спорове.
В свое становище до служебния министър на правосъдието БТПП отбелязва, че нови текстове в проекта на Закона (§2 – нова ал.4 на чл. 11, във връзка с предложението на § 3, изменение на чл. 14, ал. 2 и нови чл. 19 – 25 от ЗИДЗМ и нов чл. 140а от ГПК) са дискриминационни и нарушават принципа на доброволност на медиацията, като задължават страните да участват в медиация само и единствено към определен съдебен център по медиация към съответното съдилище.
Това изменение на практика нарушава и Резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно изпълнението на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, където изрично е посочено, че „медиацията, като алтернативна, доброволна и поверителна извънсъдебна процедура, в някои случаи и при спазване на необходимите предпазни мерки, може да бъде полезен инструмент за облекчаване на претоварените съдебни системи, тъй като може да даде възможност на физическите и юридическите лица да решават по бърз и ефективен начин споровете си извънсъдебно, предвид това, че съдебните производства с прекалено дълга продължителност са в нарушение на Хартата на основните права, като същевременно се гарантира по-добър достъп до правосъдие и се допринася за икономическия растеж.
В тази връзка поставянето на един център по медиация към съответното съдилище, който ще бъде подчинен или зависим йерархически или икономически, дори косвено, от съответния съд, няма как да осъществи функцията за безпристрастност, доброволност и независимост в производството по медиация. Тази задължителност за избор на медиатор от съответния център към съда в голяма степен ще доведе и до рискове от корупция.
Няма никаква логика и съществуващите към момента обединения на медиатори, които не генерират никакъв разход за бюджета, да не поемат първоначалния поток от желаещите да проведат процедура по медиация.
Още по неприемливо е да се създават нови бюджетни структури, които на практика ще дублират функциите на гореспоменатите професионални обединения.
Изключително важно е, при всеки опит да се правят промени в режима на правото на доброволност на страните в една процедура по медиация, да се отчетат всички рискове и негативни последици, които могат да доведат до негативни и дискриминационни последици за физическите и юридическите лица и същите да се избегнат още на етап проектозакон.
В тази връзка БТПП не подкрепя така направените предложения за промяна на Закона за изменение и допълнение на Закона за медиацията (ЗИДЗМ) и съответното изменение на ГПК.