ББР - домакин на конференция, посветена на възможностите за финансиране от Инвестиционен фонд "Три морета"

Българската банка за развитие (ББР) представи възможностите за финансиране от Инвестиционния фонд „Три морета“ (3SIIF). Банката бе организатор на конференцията "Equity for Infrastructure", която бе открита официално от президента Румен Радев и министъра на икономиката Кирил Петков, който е и новият национален координатор на инициативата. Участваха представители на Инвестиционния фонд „Три морета“, на инвестиционния съветник на Фонда – Amber Infrastructure Group, както и ключови партньори.

Събитието представи особеностите на дяловите инвестиции в инфраструктурата на региона във водещите сектори за финансиране по инициативата „Три морета“ – транспорт, енергетика и дигитализация.

“ББР ще съдейства на всяко българско дружество, което има добър проект, за финансиране от Инвестиционния фонд. Възможностите на фонда и привличането на допълнителни частни капитали ще допринесат за създаване на стратегически лостов ефект за бизнеса, чрез който ще се насърчи възстановяването и растежа на икономиката ни”, обяви София Касидова, началник “Стратегически анализи и развитие” в банката.

ББР ще насърчава приоритетно устойчиви проекти – зелени, дигитални и екологосъобразни. За целта е разработила портфолио от финансови инструменти, включващи различни инвестиционни и оборотни заеми, гаранционни програми и дялови инвестиции.

В приветствието си при откриването на форума президентът Румен Радев подчерта ролята на бизнеса в инициативата, чиято основна цел е подобряване на стандарта на живот на хората в 12-те държави-членки от региона.

“Ключът към успеха е да обединим усилия като политически лидери, за да създадем връзки между бизнеса и неправителствените организации“, заяви президентът и призова за интелигентна свързаност, която да мобилизира целия човешки потенциал.

Министърът на икономиката Кирил Петков призова всички участници в инициативата „Три морета” да проведат разговори с малките и средните предприятия в своите държави. Това ще даде информация за важността на инфраструктурата и ще очертае възможните партньори. „Нека Срещата на върха през юли не бъде само една конференция, а реално създаване на бизнес връзки и потенциални общи бизнес инициативи”, допълни министърът.

Инвестиционният фонд „Tри морета“ работи изцяло на търговски принцип. Фондът е регистриран съгласно законодателството на Люксембург като алтернативен инвестиционен фонд. Проектите, кандидатстващи за финансиране, трябва да бъдат жизнеспособни и да генерират дългосрочна възвръщаемост на инвестициите. За да се гарантира прозрачност, подборът и одобрението на проекти ще се извършва от инвестиционния съветник Amber Infrastructure Group и Фонд-мениджъра.

Инвестиционният фонд "Три морета" може да прави капиталови инвестиции в диапазона от 50 до 250 милиона евро на проект. Фондът е дългосрочен инвеститор с живот от 15 години, който може да бъде удължен с до 5 години. Според Джо Филипс, директор "Инвестиции" в Amber Infrastructure Group, процедурата за извършване на инвестицията обикновено отнема между 9 и 15 месеца.

Регионът предлага значителна възможност за частни инвестиции в инфраструктура. “Амбър” вече са получили и разглеждат 6 проекта от България.

Според Беата Дашинска, председател на Надзорния съвет на 3SIIF, Фондът има ясна цел – да подобри качеството на живот в региона чрез инвестиции в инфраструктура. За да се преодолеят инвестиционните несъответствия между източната и западната част на Европейския съюз, трябва да бъдат вложени почти 600 млрд. евро в енергийна, транспортна и дигитална инфраструктура до 2030 г. Най-голямата част от ресурса – 290 млрд. евро, ще са необходими за секторите транспорт и логистика, 160 млрд. евро за дигитална инфраструктура, а останалите 88 млрд. евро – за енергийния сектор.

“89 са приоритетните проекти на 12-те държави до момента. Те са на обща стойност 85 милиарда евро”, каза Ясен Георгиев от Института за икономическа политика. Инвестициите, предвидени по инициативата „Три морета”, вече са за над 1 трилион евро. 12% от проектите са приключени или активно действащи, а 62 на сто от тях предстои да бъдат активизирани.  Най-много са проектите в транспорта, следва енергетиката, а около 20% са проектите в дигиталната сфера. Румения, Чехия и България са най-активни в създаването на групови проекти между няколко държави.

Икономическата перспектива на региона „Три морета“ изисква интензивни капиталови инвестиции в три направления: дигитална, транспортна, енергийна инфраструктура. Но не бива да мислим, че тези измерения трябва да се разглеждат като отделни. Дигитализацията и иновациите ще спомогнат да надградим или изградим от нулата енергийни и транспортни проекти, които ще подобрят свързаността и енергийната независимост на страните от Източна Европа, категоричен бе Петър Т. Иванов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България.

По време на мини-конференцията бяха представени и първите проекти, получили одобрение за финансиране от Инвестиционния фонд „Три морета“, сред които най-голямата частна компания за лизинг на локомотиви в Полша „Каргоюнит“ и центърът за данни „Гриненерджи“ в Естония.

Инвестиционният фонд 3SIIF включва акционери от участващи в инициативата "Три морета" държави. Целевият му размер е между 3 и 5 милиарда евро, като очакванията са да генерира инвестиции на обща стойност до 100 милиарда евро. Основната цел са инвестиции в транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура по оста север-юг и компенсиране на разликите в развитието на отделните региони на Европейския съюз.

Инициативата „Три морета“ обединява 12 държави-членки на Европейския съюз – Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Учредена е на ниво държавни глави през 2015 г. като платформа за сътрудничество между страните, разположени в региона между Балтийско, Черно и Адриатическо море. Една от основните ѝ цели е да засили икономическата конвергенция между страните от региона и западноевропейските държави чрез развитие на транспортната, дигитална и енергийна инфраструктура и свързаност. Проектът залага на активно партньорство както с Европейската комисия, така и с Германия и САЩ.