Дългова криза и инвестиционни решения

Съгласно информация на Investor.bg, пазарите на облигации  в момента са относително стабилни. Нарастващите доходности на фона на ускоряващото се икономическо възстановяване са сигнал за съживяване на инфлацията, което се очаква да стимулира завръщането на инвестирането в стойност.

Инфлацията бе изчезнала от радара на инвеститорите твърде дълго. Така че е изкушаващо да разгледаме скорошното й покачване, главно в САЩ, като просто техническо възстановяване на цените на храните, петрола и промишлените компоненти от спада им в началото на миналогодишните пандемични затваряния. Но е разумно инвеститорите да приемат този разказ с лек скептицизъм.

Това е така, защото различните структурни сили могат да се окажат изключително важни при погледа назад. Основните включват враждебна среда за търговия и глобализация, публични програми за подкрепа на бизнеса и заетостта, и извънредното дългово бреме, подхранвано от коронавируса. Тези сили са напът да предизвикат повратна точка в настоящия пазарен режим не след дълго.

Най-важното е, че сега инфлацията е желана като изход от кризата чрез намаляване на стойността на дълговете с течение на времето. Преди година централните банки и правителствата бяха принудени да предприемат безпрецедентни мерки в реално време, за да избегнат депресия в стил 1929 г. Полученият в резултат на това огромен дълг несъмнено ще тежи върху бъдещите поколения, но засега изглежда единственият начин за рестартиране на икономиките, като ги прави още по-пристрастени към дълга.

За да не се разпадне цялата тази пясъчна кула, растежът и инфлацията трябва да бъдат възстановени. Това е единственият начин да се изплати дълговото наследство от кризата. Именно затова американският финансов министър Джанет Йелън и председателят на Федералния резерв Джей Пауъл, както и техните колеги по света, омаловажават значението на скорошното събуждане на инфлацията, но това няма да е за дълго.

Тъй като програмата за ваксиниране в САЩ се ускорява, американската икономика най-вероятно ще се насочи към пълно отваряне до лятото. Финансовата криза от 2008 г. потисна съвкупното търсене за продължителен период. В сегашната криза можем да видим обратното. Личните спестявания в САЩ са на нива, невиждани от средата на 70-те години. Заедно с големи купчини пари, намиращи се в корпоративните баланси, те очакват зелената светлина, сигнализираща края на затварянето, за да започнат да бъдат харчени с размах. Това идва в момент, когато вирусът навреди и на предлагането в икономиката, като прекъсна вериги за доставки и затвори бизнеси.

Ако добавим към това инфраструктурния фискален пакет на стойност 2,3 трлн. долара, предложен от администрацията на Байдън за справяне със стагниращия пазар на труда, който евентуално ще бъде финансиран от повишаване на данъците върху въглерода, инфлацията е напът да се възроди.

В началото на кризата смелите действия на Фед - включително мащабно финансиране на държавния дълг - бяха навременни. Сега няма как да не се види, че това ще доведе до отвързване на инфлационните очаквания и съживяване на призрака на ръст в цените от 70-те години.

Промяна в пазарния режим често се случва с промяна в мандата на централните банки. Централният фокус върху таргетирането на инфлацията, започнал с назначаването на Пол Волкър начело на Федералния резерв през 1979 г., избледнява. Това става ясно от новите приоритети, възприети наскоро от две централни банки: постигане на пълна и приобщаваща заетост от страна на Фед и намаляване на глобалното затопляне от Английската централна банка.