До края на годината инфлацията няма да надхвърли 20%
„Рисковете в икономиката са възможни за прогнозиране, включително за управление и за намаляване на щетите. Затова е добре да се подготвим за най-лошото, пък да се надяваме да ни се случи най-доброто“, съветва икономистът Румен Гълъбинов.
„Тоест, да отчетем навлизане в рецесионна обстановка на задържане на икономическия растеж и на все още продължаваща висока инфлация. Увеличението на лихвите ще окаже въздействие за успокоение на инфлацията. Но това би имало негативен ефект върху икономическата активност, тъй като ще се оскъпят кредитите“, обясни той пред БНР и допълни, че темпът на нарастване на цените вероятно ще се забави и ще видим това при отчета на инфлацията за юли.
„Това ще ни подскаже, че до края на годината инфлацията на годишна база няма да надхвърли 20%“, уточни Гълъбинов.
„Трябва добре да огледаме фискалния си резерв, най-вече във валутния, за да гарантираме спокойствието на валутния борд. Трябва да огледаме добре календара си на емисиите дълг. Трябва да се прецени каква ще бъде данъчната ни политика. Активната ни политика за акцизите на горивата. Наложително е държавата да мотивира и други инвестиции - и публично-частно партньорство, частни външни инвестиции. Това ще събуди икономическия растеж“, допълни икономистът.
В западната преса сега има много хубави анализи за състоянието на икономиките. За България, която е във валутен борд, се очаква, че ще има плавно и постепенно покачване на лихвените проценти.
Какво трябва да е поведението на държавата, според него. Тя трябва да има пари в резерв. Да си огледа календара на дълговете и да прецени занапред какво ще се взима като заеми.
На трето място е много важно да се прецени каква ще е данъчната политика през 2023 г. - ще се променя ли ДДС и за какви стоки, ще се въвежда ли подоходен данък, ще се пипат ли акцизите на горивата, защото за тези на алкохола и цигарите е ясно, че ще растат.
Отсега трябва да се мисли каква ще е стратегията на държавата за 2023 г., подсеща икономистът. Както и е наложително със старта на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, държавата да стимулира и мотивира и други инвеститори – както за публично-частно партньорство, така и за чисто частни инвестиции.
Според него трябва да продължи повишаването на доходите.