Вижте какво сподели по повод промените в Закона за собствеността председателят на Национално сдружение „Недвижими имоти” Иван Велков в интервю за Economy.bg
Иван Велков е икономист, завършил Пекинския икономически институт и има магистратура по бизнес администрация от Столичния университет по икономика в Пекин, Китай. От 2007 е член на УС на Национално сдружение „Недвижими имоти” (НСНИ), от 2009 - заместник-председател на УС, а от 2011 е председател на Управителния съвет на Национално сдружение „Недвижими имоти”. Има дългогодишен мениджърски опит, натрупан в международни компании в Азия и Югоизточна Европа, в индустрии като транспорт и логистика, телекомуникации и услуги с недвижими имоти. Работил е като консултант и маркетинг екзекютив в CB /DTZ, в Китай и Хонг Конг, стратегически НR и генерален мениджър в „Колиърс Интернешънъл” за Югоизточна Европа и България, регионален мениджър в „Райфайзенбанк” (България) и управител на „Райфайзен имоти”. Хоноруван преподавател в УНСС, катедра „Икономика на недвижимата собственост”.
Г-н Велков, в българската култура е залегнало особено отношение към собствеността върху земята и някои хора са скептични към идеята чужденци свободно да могат да придобиват земя у нас. В тази връзка какво мислите за измененията в Закона за собствеността?
Хората възприемат собствеността върху земята и имотите като по-скоро емоционална категория, отколкото като финансов актив, който се търгува. По принцип съм голям патриот, но при положение, че преди време държавната и местната администрация сами се опитваха да предлагат парцели на всякакви инвеститори, сега да забранят на частника да продава свободно земя, на когото поиска, е малко ретроградно, освен това е неефективно. Освен това промените в законите в България изглеждат апокалиптични само за хората у нас, свикнали всичко, което се случва в бизнеса или което те в частност правят, да зависи от някакви законодателни инициативи. В целия останал свят хората, които активно се занимават с търговия или бизнес, не се влияят чак толкова от промяна в членовете и алинеите на конкретен нормативен документ.
Досега имало ли е как чуждестранни лица да придобият имот в България?
Абсолютно всички лица можеха да си купят земя в България срещу няколко лева за регистрация на юридическо лице с ограничена отговорност, което можеше да е 100% тяхна собственост. Тази схема работеше още от преди България да стане част от Европейския съюз. След приемането ни режимът за граждани на ЕС беше допълнително облекчен и необходимостта от тази формалност отпадна.
Очаквате ли измененията в Закона за собствеността да направят пазара на имоти у нас по-привлекателен за чуждестранни инвеститори?
Интересът на чуждестранните инвеститори се влияе от много по-фундаментални макрофактори – потреблението в страната, потенциал за ръст в отделни сектори и пазарни ниши и др. Общо взето, инвеститорите се вълнуват доколко средата предполага възможности за реализиране на приходи по някакъв сравнително нормален и честен начин. България продължава да излъчва противоречиви сигнали и с козметични промени в законодателството няма да стимулира интереса на международния инвеститор. Ако говорим за инвеститори. Отделните лица, които биха си купили някой-друг декар, не са инвеститори. Подобни сделки като стойност и обем на фона на пазара са нищожна сума. Ако се въведат принципите на изключително дългия срок за наемане (50-100 години), както е в други държави, това би могло да доведе до интерес от много по-сериозни инвеститори, а не от спекуланти.
Т.е. тези изменения по никакъв начин няма да повлияят на пазара?
Не бих казал, че подобни мерки не влияят по никакъв начин. Просто фундаментално не променят статуквото, нито интереса към пазара. В настоящата ситуация, струва ми се, промените са само козметични. Иначе естествено всяко едно облекчение, на която и да е административна процедура косвено води до подобряване на пазарната среда.
А какви мерки в сектора на имотите биха довели до реално стимулиране на чуждестранните инвеститори?
Инвеститори, които влагат в готови активи и очакват приходи от тях чрез отдаването им под наем чрез менажиране, няма отдавна и не се очаква да се появят. Изключения от 5-6 имена не променят картинката. За да се превърнем в привлекателна инвестиционна дестинация, са необходими фундаментални промени, което няма как да се случи бързо и лесно. В тази връзка, ние от НСНИ работим за по-малко данъчни и нормативни неуредици и създаване на правила, които да стимулират нормалните търговски отношения. Затова правим и център по медиация, за да може да се избегнат мерки и дейности, които костват много време и финансов и за да се защитят интересите на участниците на пазара.
Как Ви изглеждат мерките за стимулиране на инвестициите в имоти у нас на фона на практиките в други страни?
България избра да бъде част от една европейска система, в която преференциите са временни. В други региони и други континенти създаването на преференциални данъчни условия, даването на преференциални условия за подбор и обучение на персонал са приоритети. В някои държави проблемът как да се стимулират дългосрочните и полезни модели за обработване на земя е решен по един доста елегантен начин. Вместо да се продава, теренът може да бъде отдаван под наем за 50 или 100 години, което дава гаранции и възможност за дългосрочно планиране на инвестициите. Този модел присъства и в Европа, и в Азия. За сравнение България доскоро не даваше възможност за наем на каквото и да е за повече от 10 години, което е ретроградно. Сега ограничението за наем на търговски обекти е 30 години. Тук масово се разбира като стимулиране на чуждестранния инвеститор лично кметът и попът да го заведат до парцела и да му покажат колко е красив. Това не е стимул за чуждестранния инвеститор. Стимул за него би бил дългосрочният и устойчив, генериращ приходи,