СТИВ - Сеул, март 2025 г.
Икономиката на Южна Корея
Южна Корея е част от четирите „азиатски тигъра“, регистрирала среден годишен ръст около 10% на БВП над 30 години (до Азиатската финансова криза през 1998 г.).
Развитието на корейската икономика е наречено „Чудото на река Хан“, превръщайки Република Корея от една от най-бедните държави в света през 50-те години на миналия век в една от най-развитите и високотехнологични страни. Този период на бурно развитие на корейската икономика продължава толкова дълго благодарение на иновациите, научноизследователската и развойна дейност.
В Южна Корея са добре развити нефтопреработвателната, химическата, стоманодобивната, циментовата, корабостроителната промишленост и енергетиката. Последните години много бързо се развиват електрониката, нанотехнологиите, производството на чипове (Р Корея е втори най-голям производител в света след Тайван), автомобили и мобилни телефони. Фактор за икономическия растеж освен износа е стимулирането на чуждите инвестиции в Република Корея.
На корейската борса са листнати близо 2400 компании.
По индекси на развитие през 2024 г. Южна Корея заема следните позиции:
- 19-то място от 193 страни в света по „Human Development Index” с 0,925 (скала от 0 до 1);
- 33-то място по “Life Satisfaction Index” с 6,6 (по скала от 0 до 10);
- 20-то място по “National Competitiveness Index”.
Средногодишен ръст на БВП на Южна Корея
|
Периоди/ години |
1963-1969 |
1970-1979 |
1980-1989 |
1990-1999 |
2000-2009 |
2010-2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
2023 |
2004 |
|
Ръст на БВП (%) |
10.6 |
10.5 |
8.8 |
7.2 |
4.9 |
3.3 |
- 0.7 |
4.1 |
2.6 |
1.4 |
2.0 |
Източник: Bank of Korea
През 2024 г. БВП на Южна Корея е 1,75 трилиона щатски долари, тоест страната е 13-та икономика в света и 4-та в Азия. През изминалата година БВП нараства с 2%, при ръст от 1,4% през 2023 г. и съответно 2,6% през 2022 г. По последни прогнозни данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, през 2025 г. БВП на Република Корея ще нарасне с 1,5%.
През изминалата година БВП на човек от населението в Република Корея достига 36 024 щат. долара като изпреварва по този показател Тайван (33 234 щ.д.) и Япония (32 859 щ.д.). Това се дължи основно на ръста в износа.
През 2024 г. годишната инфлация в Южна Корея е 2,3% като се предвижда през 2025 г. да е около 2,0%, въпреки обезценяването на корейския вон.
Излишъкът по текущата сметка на Южна Корея през 2024 г. е близо 100 милиарда щат. долара, според наскоро публикувани данни от Централната банка на Корея. По-голям излишък (105 млрд.щ.д.) е регистриран само през 2015 г.
Валутните резерви на страната възлизат на над 411 милиарда щатски долара. Според официални данни към декември 2024 г. Южна Корея е на девето място в света по валутни резерви, посредствено след Китай, Япония, Швейцария, Индия, Русия, Тайван, Саудитска Арабия и Хонконг.
Налице е намаляване на планираните държавни разходи чрез гласувания в парламента Бюджет на Република Корея за 2025 г. на обща стойност от 673.3 трилиона вона (около 470 млрд. щ.д.), при предварително предложен за разглеждане бюджет от 677.4 трилиона вона. Предвижда се 67% от годишният бюджет да бъде изразходван през първата половина на 2025 г., за да се стимулира корейската икономиката и да се подпомогне местния бизнес.
Проблемите през последната година в строителния сектор в Корея са основна пречка за по-бързия икономически растеж, но се очаква този сектор да се съживи през втората половина на 2025 г.
Условията на пазара на труда в Корея се влошиха през декември 2024 г., когато безработицата достигна 3,7%, но се очаква безработицата да намалее през следващите няколко месеци.
През февруари 2025 г. световната рейтингова агенция Fitch Ratings запазва кредитния рейтинг на Южна Корея на „AA-“ със стабилна перспектива (четвъртото ниво в таблицата на суверенните рейтинги). Това класиране остава непроменено от 2012 г.
Въпреки продължаващите силни вътрешнополитически сътресения в Република Корея, предизвикани от въвеждането на извънредно положение от президента Юн Сук-йол на 3 декември 2024 г. и последвалите решения на корейския парламент (на 14 декември м.г. за импийчмънта му и на 27 декември м.г. за импийчмънта на действащия президент и премиер Хан Док-су), както и очакваното през март т.г. произнасяне по импийчмънта на Конституционния съд, икономическите експерти считат, че засега южнокорейската икономика остава стабилна.
Понастоящем основно предизвикателство за корейската икономика, освен вътрешнополитическата нестабилност в страната, е налаганата протекционистична политика от американския президент Доналд Тръмп и наложените от март т.г. от САЩ 25% мита върху вноса на алуминий и стомана, както и очакваното налагане на допълнителни мита върху вноса на полупроводници и автомобили.
Този външен риск се усложнява от ниския растеж на корейското производство и продължаващия спад в строителния сектор. Възстановяването на вътрешното търсене изостава, а растежът на износа се забавя.
Бъдещите макроикономическите политики на Република Корея ще бъдат насочени основно към стабилизиране на пазара, съживяване на местната икономика и вътрешно потребление. На 5 февруари 2025 г. Южна Корея обяви създаването на „Фонд за стратегически високотехнологични индустрии“ за подкрепа на индустрии като разработка на акумулаторни батерии и биотехнологии.
Предвижда се да бъдат одобрени различни форми на подкрепа за перспективни корейски отрасли, включително предоставяне на нисколихвени заеми и капиталови инвестиции. Приоритет е увеличаването на финансирането за малки и средни предприятия, занимаващи се с разработки в областта на компонентите и оборудването за високотехнологични индустрии.
Сред обещаващите нови корейски проекти са: разработването на материали от редки метали за нанасяне върху тънки полупроводникови покрития; създаването на LED материали за дисплеи от следващо поколение; разработването на електролити за батерии от следващо поколение и други. За да подобри конкурентоспособността на индустрията, корейското правителството се ангажира да инвестира през 2025 г. около 809 милиона щатски долара в разработването на нови модерни технологии.
Външната търговия на Република Корея
Икономическото развитие на Южна Корея е силно зависимо от износа.
Понастоящем Южна Корея е 5-ти най-голям износител и 8-и най-голям вносител в света, като страната е с най-висок кредитен рейтинг в Източна Азия. Република Корея има договори за свободна търговия със 75% от икономиките по света и е единствената държава от Г-20 и от най-индустриализираните страни-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която търгува много успешно едновременно с Китай, САЩ и Европейския съюз.
През последните години се наблюдава тенденция към нарастване на стокообмена с Китай и ЕС, за сметка на традиционните партньори - САЩ и Япония. Китай е най-големият търговски партньор на Република Корея. Европейският съюз е най-големият инвеститор с около 30 % от привлечените общи преки чуждестранни инвестиции в страната и трети по големина търговски партньор на Южна Корея (след Китай и САЩ).
През 2024 г. най-големите търговски партньори на Република Корея са Китай (20,7% от общата търговия), САЩ (15,2%) и Европейски съюз (10,1%), като основните експортни дестинация за Южна Корея отново са: Китай (заемаща 19,5% от износа, и отбелязвайки лек спад на годишна база); САЩ (18,7%) и ЕС (10%).
Корейският износ остава основен двигател за икономическия растеж, най-вече благодарение на износа на чипове. През 2024 г. корейският износ на чипове достига 141.9 млрд. щат. долара или 21% от общия износ на страната, който е на обща стойност 683.8 млрд. щат. долара. Китай остава най-голямата дестинация за износ на корейски чипове, както в стойностно, така и в обемно изражение.
Търговският баланс на Корея през 2024 г. е положителен, но износът на машини и автомобили намалява поради по-слабото глобално търсене, вследствие на международната икономическа криза.
През 2024 г. Република Корея е изнесла услуги за 139 млрд.щ.д. (ръст от 10,6% на годишна база) и е внесла услуги за 162.7 млрд.щ.д. (ръст от 6,7%), тоест налице е дефицит в търговията с услуги от 23,7 млрд.щ.д. През последните 10 години (2014-2024 г.) корейската търговия с услуги нараства средногодишно с 3,5%.
Основните държави, от които Корея внася стоки са: Китай (22,1% от вноса), САЩ (11,4%), ЕС (10,2%) и Япония (7,6%).
Годишният стокообмен между Корея и ЕС е на стойност 132.8 млрд.щ.д., спад от 2,4% спрямо 2023 г..
Най-голям корейски износ в чужбина по видове стоки: кораби; петролни продукти; полупроводници; автомобили; монитори; екрани; сензори; комуникационни средства; авточасти; метални изделия; синтетична гума; компютри.
Основният корейски внос по видове стоки: суров петрол; полупроводници; природен газ; петролни продукти; въглища; валцована стомана; желязна руда; компютри; оборудване за производство на полупроводници; химикали.
Външнотърговска и инвестиционна политика
Република Корея води активна търговска и инвестиционна политика и има сключени 22 споразумения за свободна търговия (ССТ), включващи 59 страни и обхващащи 85% от световния БВП, а именно с: Европейския съюз (в сила от 2011 г.); САЩ (2012 г.), Канада, Китай, Виетнам, Нова Зеландия (2015 г.); Колумбия (2016 г.); Централна Америка (2019 г.); Великобритания (2021 г.); Камбоджа и Израел (2022 г.), Австралия, Виетнам, ЕС, Канада, Китай, Чили, САЩ, Сингапур, Индия, Нова Зеландия, EFTA, ASEAN, Перу, Колумбия и Турция, Малайзия, Индонезия; Хондурас, Никарагуа, Панама и други.
През ноември 2020 г. Южна Корея подписа Споразумението за регионално всеобхватно икономическо партньорство (RCEP – в сила от 2022 г.), което е най-голямото споразумение за свободна търговия в света. Споразумението RCEP включва десетте страни членки на АСЕАН, Южна Корея, Япония, Китай, Австралия и Нова Зеландия. Взети заедно, тези 15 държави представляват близо една трета от брутния световен продукт, както и една трета от глобалното потребление.
Освен това Южна Корея планира да договори Споразумение за свободна търговия със страните от Персийския залив, южноамериканската асоциация Меркосур и редица други страни.
През юни 2023 г. Южна Корея се присъедини и към Споразумението за дигитално икономическо партньорство (DEPA - Digital Economic Partnership Agreement). DEPA е първото в света многостранно дигитално търговско споразумение, сключено между страните-членки на CPTPP (Comprehensive and Progressive Agreement for Trans-Pacific Partnership), включващо Сингапур, Чили, Нова Зеландия и др., което обхваща 15% от световната икономика.
През март 2025 г. приключиха успешно преговорите за сключване на Търговско споразумение за дигитална търговия (Digital Trade Agreement) между Република Корея и Европейския съюз, което се очаква да се подпише и да влезе в сила до края на тази година.
ОСНОВНИ ОТРАСЛИ В ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА КОРЕЯ
Автомобилостроене
Автомобилната промишленост е една от основните индустрии допринасящи за икономическия растеж и износа на Южна Корея.
Големият „скок“ през последните години на автомобилната индустрия на Южна Корея е резултат от ръста в износа на автомобили.
Hyundai Motor Group (включваща Hyundai и KIA) е най-големият автомобилен производител в Южна Корея по отношение на приходи, производствени единици и присъствие в световен мащаб.
През 2023 г. Hyundai Motor Group е трети в света производител на коли в света, с произведени и продадени около 7 млн. коли годишно, изпреварвайки Geneal Motor и Stellantis и непосредствено след Toyota (с продадени 10.5 млн. коли) и Volkswagen (8.5 млн. коли).
Информационните и комуникационни технологии
Южна Корея е сред световните лидери в ИКТ индустрията, благодарение на високите технологии, с които разполага в тази сфера и високата „степен на проникване“ (на 1-во място в света по „ICT Penetration”).
Република Корея беше първата държава в света, която комерсиализира CDMA през 1996 г., LTE-A през 2013 г. и 5G мрежата през 2019 г.
Понастоящем ИКТ индустрията е изключително важна за развитието на корейската икономика, като формира около 12% (около 185 млрд. щат. долара) от БВП на страната.
Чиповете и мобилните телефони са сред основните износни стоки на Южна Корея. В наши дни корейската корпорация „Samsung“ е най-големият производител на смартфони в света (пред “Apple” и “Huawei”).
Според “IMD World Digital Competitiveness Ranking” Южна Корея заема 8-мо място в света по цялостно развитие на информационните и комуникационни технологии.
Военнопромишлен комплекс
Република Корея започва да изнася специално оборудване едва през последното десетилетие, като дотогава местното военно производство е било изцяло за задоволяване на нуждите на корейската армия.
През 2020 г. износът на военно оборудване от Република Корея е на стойност 3 млрд.щ.д., като съответно нараства на 7,3 млрд.щ.д. през 2021 г. и достига рекордните 17,3 млрд.щ.д. през 2022 г. Това се дължи основно на повишения корейски износ на военно оборудване за Източна Европа, Близкия Изток и Латинска Америка.
През 2023 г. се наблюдава лек спад в корейския износ на специално оборудване, което е на стойност около 14 млрд.щ.д.
По данни от Центъра за анализ на световната търговия с оръжие (ЦАСТО), през 2024 г. Южна Корея е 5-ти в света износител на оръжие на стойност 5,7 млрд.щ.д. (5,10% от световния износ), непосредствено след САЩ (38%), Русия (12,3%) и Франция (6,9%). Въпpocнaтa ĸлacaция oтчитa caмo тъpгoвcĸитe дoгoвopи зa дocтaвĸa нa opъжия и вoeннa тexниĸa нa чyждecтpaнни ĸлиeнти, и нe вĸлючвa бeзвъзмeзднaтa вoeннa пoмoщ, ĸoятo e билa и пpoдължaвa дa бъдe пpeдocтaвянa нa Уĸpaйнa.
Броят на държавите внасящи корейско военно оборудване се увеличава от 4 страни през 2022 г. до 15 държави понастоящем. Основната причина за това са войните Русия-Украйна и Израел-Палестина, които увеличиха значително отделяните разходи за въоръжение на почти всички държави по света.
В Близкия Изток основната страна вносител на корейско въоръжение е Обединените арабски емирства, с които Република Корея подписа през май 2024 г. Всеобхватно споразумение за икономическо сътрудничество, с което бяха премахнати митата, вкл. при двустранната търговия със специално оборудване. Планира се в най-скоро време Република Корея да започне да изнася корейско въоръжение за Саудитска Арабия и Катар.
Същевременно корейските военнопромишлени компании преговарят за засилване на своите позиции в Полша и Румъния.
През последните години Полша се превръща в най-голям вносител на военно оборудване от Южна Корея. През юли 2022 г. Полша сключи договор с Република Корея за доставка на 48 бр. корейски бойни самолета FA-50, 189 бр. корейски танкове К2, 212 бр. гаубици-К9 и ракетни установки “Chunmoo”, на обща стойност над 13 млрд. щатски долара.
Също така корейската компания за производство на специално оборудване Hanwha Aerospace Co. Ltd подписа през юли т.г. договор с Министерството на отбраната на Румъния, на стойност над 1,3 млрд. щат. долара, за доставка на 54 бр. самоходни гаубици К9, както и допълнително оборудване и боеприпаси за тях. В този международен търг в Румъния са участвали и компании-производители от Германия и Турция, но офертата на корейската компания е била най-конкурентна. Компанията „Hanwha Aerospace” вече сключи подобни договори за износ на гаубици К-9 с Турция, Норвегия, Финландия и Естония, а понастоящем преговаря и с Великобритания.
Същевременно корейската компания Hyundai Rotem Co. Ltd. преговаря с румънската страна да замени старите й танкове на въоръжение с новите корейски танкове К2.
Република Корея също така постигна наскоро договореност за съвместно сътрудничество с отбранителния пакт AUKUS (Australia, UK & United States), като споразумението цели обмен на последно поколение военни технологии.
Предвид гореизложеното се предвижда петте водещи корейски компании-производители на специално оборудване - Hanwha Aerospace, Hanwha Systems, Hyundai Rotem, Korea Aerospace Industries (KAI), and LIG Nex1 - да регистрират през 2024 г. оперативна печалба от над 1,5 млрд. щат. долара. Само през първата половина на изминалата година оперативната им печалба надвишава 675 млрд.щ.д.
С нарастването на корейския износ на специално оборудване друг важен фактор, който трябва да се вземе предвид е т.н. „блокиращ ефект“ (lock-in effect) на износа на оръжейни системи. След като една държава приеме на въоръжение конкретна оръжейна система, в случая корейската, става предизвикателство за нея да премине към друга, което води до допълнителни покупки на съвместими оръжия и разширяване на военното сътрудничество с тази държава. Именно към това се стреми Република Корея - да се утвърди дългосрочно сред основните световни износители на военно оборудване, възползвайки се умело от настоящите геополитически кризи.
Електроника
Електрониката е една от основните индустрии на Южна Корея. От 80-те години на миналия век до 2000 г. южнокорейски компании като Samsung, LG и SK (т.н. „чеболи“ – големи фамилни индустриални конгломерати в Корея) са водещи в растежа на електрониката. Понастоящем годишно над 17% от износа на Южна Корея се формира са полупроводници/чипове, произведени от Samsung Electronics и SK Hynix, които са понастоящем и сред най-големите производители на чипове в света.
Samsung и LG са също така основни производители на телевизори, смартфони, дисплей и компютри, както и на битова техника, като предпочитанията и доверието в тези марки нараства в световен план. През 2020 г. Samsung Electronics влезе сред водещите топ 5 фирми в света, като е първият неамерикански представител в класацията на 5-те най-големи световни конгломерати.
Понастоящем Южна Корея е 3-та в света в производството на електроника (след Китай и САЩ) и 5-и най-голям пазар в света по обем на продажбите (след Китай, САЩ, Япония и Германия).
Корабостроене
Корабостроенето е водеща индустрия на Южна Корея, която процъфтява от 60-те години на миналия век.
През 70-те и 80-те години Южна Корея става водещ производител на кораби, включително петролни танкери и петролни сондажни платформи. Основният корабостроител на страната е Hyundai, който в средата на 70-те години на миналия век построява корабостроителница в Улсан с капацитет 1 000 000 тона.
Daewoo се присъединява към корабостроителната индустрия през 1980 г. и в средата на 1981 г. завършва 1,2 милиона тона корабостроителница в Окпо, близо до Бусан.
Корабостроителната промишлеността забавя своето развитие в средата на 80-те години заради нефтената криза в залива и последвалата световна рецесия. Въпреки премеждията южнокорейската корабоплавателна индустрия се разширява в началото на 90-те години, тъй като по-старите кораби в световните флотилии започват масово да се подменят.
Понастоящем Китай, Корея и Япония са водещите три корабостроителни държави в света. Въпреки това общият пазарен дял на корейските корабостроителни компании намалява през последните няколко години.
Понастоящем най-големите корейски корабостроители са компаниите: Hyundai Heavy Industries; Samsung Heavy Industries; Daewoo Shipbuilding и Marine Engineering.
Фармацевтичната индустрия
Понастоящем развитието на фармацевтичната индустрия в Южна Корея се дължи основно на частния сектор в страната и по-специално на корейските компании „Samsung Bilogics“, „Celltrion“ и “SK Bio”. Към 2023 г. пазарната им капитализация е съответно 53 трилиона вона, 23 трилиона вона и 1 трилион вона. Компанията „Samsung Biоlogics“, която регистрира около 30% печалба от оборота си, се е специализирала в производството на лекарствени субстанции за фармацевтичните компании, докато „Celltrion“ в биофармацевтичния бизнес. Към настоящия момент около 60% от лекарствата в Корея са произведени от химически субстанции, докато 40% е делът на биофармацевтичните продукти, но биофармацевтичната индустрия в страната нараства с много по-бързи темпове през последните години.
Южна Корея заема 19-то място в света по износ на лекарства (износ за около 9,4 млрд. щат. долари); 13-то място в света по пазарна капитализация на фармацевтичната индустрия (общо 25,3 трил. вона); 11-то място в света в разработването на нови лекарства (одобрени от FDA); 5-то място в света по извършвани клинични тестове.
Корейската биофармацевтична индустрия заема 5-то място в света по общи разходи за научноизследователска и развойна дейност от 73,2 млрд. щат. долари годишно; има 4,1% от общия световен дял на биофармацевтични продукти (след САЩ, Китай, Япония и Германия); заема първо място в света за разходи за научно-развойна дейност като процент от БВП на страната с 4,3% (пред Израел, Япония, Швейцария, Финландия, Австрия и др.)
Минна промишленост
Повечето от находищата на полезни изкопаеми на Корейския полуостров се намират в Северна Корея, като в Южна Корея има основно волфрам и графит.
Страната разполага с малки залежи на въглища, желязна руда и молибден, но в много ограничени количества и поради тази причина минната дейност в страната е в малък мащаб. Повечето южнокорейски въглища са нискокачествен антрацит, който се използва само за отопление на домове и котли, което правителството се опитва да предотврати с различни стимули, с цел подобряване на качеството на въздуха.
Голяма част от минералите и рудата за Южна Корея се внасят от други страни.
Строителство
През 2024 г. е налице спад в строителния сектор в Южна Корея.
Строителството е важна южнокорейска експортна индустрия от началото на 60-те години на миналия век и остава значителен източник на валута и валутни приходи. През годините корейски строителни компании реализират редица мащабни инфраструктурни и жилищни проекти в чужбина, повечето от които в Близкия Изток.
Най-големите строителни компании в Корея са DAEWOO E&C, DOHWA,Doosan Engineering & Construction, Doosan Heavy Industries & Construction, Hanwha Group, Hyundai Amco, Hyundai Engineering & Construction, Kumho Engineering & Construction, Raemian, Samoo Architects & Engineering, Samsung C&T Corporation, Samsung Engineering, SKES, Sangyong Engineering & Construction, LOTTE Construction и др.
Туристическа индустрия
През 2024 г. Република Корея e посетена от 16,37 млн. чуждестранни туристи, което е увеличение от 48,4% спрямо 2023 г., по данни на държавната Корейска туристическа организация (KTO - Korea Tourism Organization) към Министерството на културата, спорта и туризма на Република Корея. За сравнение, през 2019 г. (непосредствено преди Ковид пандемията) броят на чуждестранните туристи в Корея достига 17,5 млн. души.
През 2024 г. привлечените чуждестранни туристи в Корея са основно от Китай (4,6 млн. или 28% от всички привлечени чуждестранни туристи), Япония, Тайван, САЩ, Виетнам и др. През изминалата година над 36% от чуждестранните туристи посетили Република Корея са под 30-годишна възраст и 84% от всички привлечени туристи са неорганизирани, тоест без да използват услугите на туроператори и турагенти.
Според представително проучване, направено от KTO, най-силният мотив на младите чуждестранни туристи да посетят Корея е т.н. „индустрия на корейската вълна“ (Korean Wave Industry), включваща K-Pop, K-Culture, K-Food, K-Cosmetics и др.
Корейското правителство си е поставило за цел през 2025 г. страната да привлече минимум 18,5 млн. туристи от чужбина като за целта КТО ще реализира промоционални проекти, под името „Спектър“ (Spectrum), които отразяват най-новите тенденции за входящи и вътрешни пътувания в Корея, а именно: устойчив регионален туризъм; туризъм подходящ за домашни любимци (pet-friendly tourism); разширяване на „индустрията на корейската вълна“; кулинарни и гурме пътувания; навлизане на новите технологии, дигиталната трансформация и изкуствен интелект в туризма; развитие на СПА и здравен туризъм.
През 2025 г. KTO ще реализира маркетинговата кампания „Спектър”, организирайки корейски туристически „роуд шоута“ в 20 столици по света – в основни туристически пазари за Република Корея. За рекламиране на Корея като атрактивна туристическа дестинация ще се използва активно и популярността на K-Pop, K-Culture, K-Food, K-Cosmetics, за чиято реклама се отделя и целево държавно финансиране.
Министерството на културата, спорта и туризма на Република Корея насочва своите усилия към привличане на платежоспособни чуждестранни туристи, харчещи средно по 2300 щат. долара за 7-дневен престой в страната. Друга цел е 70% от чуждестранните туристи, посетили Корея, да посетят отново страната.
ПОЛЕЗНИ БИЗНЕС КОНТАКТИ В РЕПУБЛИКА КОРЕЯ
Водещи търговско-промишлени палати, стопански камари и браншови организации в Република Корея:
KCCI – Korea Chamber of Commerce and Industry
KOTRA – Korea Trade-Investment Promotion Agency
KOSTA – Korea SMEs Trade Association
KITA – Korea Industrial Technology Association
KOEMA- Korea Electrical Manufacturers Association
FKI – The Federation of Korean Industry
KAIA – Korea Aerospace Industries Association
KOIMA- Korea Importers Association
KAMI – Korea Association of Machinery Industry
KEA – Korea Electronics Association
KITA – Korea International Trade Association
KPIA – Korea Plant Industries Association
Адвокатски кантори и консултантски компании в Сеул, членове на Европейската търговска камара в Република Корея:
|
Company Name/Seoul |
Contact Person |
Contact Details |
|
Ahnse Law Offices |
Mr. Mark Benton |
+82 2 743 0400 |
|
Bae, Kim & Lee |
Mr. B. Kim |
bkl@bkl.co.kr/ +82 2 3404 0000 |
|
Barun Law |
Ms. Lee, Ki Peum |
+82 2 3479 2671 |
|
HMP Law |
Mr. Emiliano Nasti |
+82 2 772 2714; 772 2700 |
|
Kim & Chang |
Ms. Hwa-Soo Chung |
+82 2 3703 1110 |
|
Lee & Ko |
Mr. Edward Kim |
+82 2 2191 3249 |
|
Shin & Kim |
Mr. Philippe Shin |
+82 2 316 4206 |
|
Yoon & Yang |
Mr. Enrique Vilaplana |
+82 2 6182 8357; 02 6003 7000 |
|
Yulchon |
Mr. Moritz Winkler |
+82 2 528 5483 |
|
|
|
|
|
Nowak & Partners |
Mr. Elias Peterle |
КООРДИНАТИ НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА МИСИЯ В СЕУЛ
Посолство на Република България в Република Корея
102-8 Hannam-daero; Yongsan-gu
Seoul - 04418, Republic of Korea
Phones: +82-2-794-8625/ 26
Fax: +82-2-704-8627; +82-2-794-8681
E-mail: embassy.seoul@mfa.bg; bgembassy.seoul@gmail.com
Илия Деков, р-л СТИВ-Сеул (офис в посолството)
Phones: +82-2-794-8680
Fax: +82-2-794-8681
E-mail: i.dekov@mi.government.bg
Изготвил: Илия Деков
СТИВ-Сеул