През втория ден от GS1 HEALTHCARE SUMMIT 2021 тема на срещата бяха глобалните стандарти и регулаторните изисквания по света. Обзор и практически опит от внедряването на глобални стандарти в съотвествие с регулаторните изисквания за идентификация на медицински изделия и лекарства бяха споделени от Америка, Европа и Африка. Представители на GS1 България участват в конференцията.
Малайзия – Липсата на реално действаща система за проследимост в Малайзия, съчетана с желанието на правителството за по-ефективно управление на лекарствата, понижаване на разходите, подобрено планиране на доставките и определяне на трендове води до дефинирането на цел, съгласно която до 2023 година всичко това трябва да бъде постигнато чрез залагането на международните стандарти GS1 в здравните системи. При стартиране на проекта е предвидено използването на GTIN (глобален номер на търговска единица) и сериен номер, и GS1 Data Matrix като символ за кодиране, с които да бъдат маркирани лекарствата в различните нива на опаковане. Прехвърлянето на данните в централизирана база данни да става чрез GS1 EPCIS стандарт (Electronic Product Code Information Services) с помощта на блокчейн технологии.
Египет – Египетското правителство работи върху проект за внедряване на стандартите GS1 с цел на проследимост на лекарствени препарати в страната. Към момента в Египет работят над 1200 фармацевтични производители, 3000 дистрибутори и търговци на едро, а регистрираните аптеки са 75 000. За мащаба на пазара можем да съдим по регистрираните лекарствени продукти – 16 280 и медицински изделия – 7000. Сравнително млада, регистрирана през 2019 година, Египетската агенция по лекарства (EDA), работи усилено върху регулирането на пазара и залагането на международно признати стандарти в своята работа. Със закон е постановено използването на GS1 кодове върху вторичната опаковка на лекарствата. Очаква се през 2022 година на проекта за проследимост да бъде даден ход. Предстои узаконяване на структурата за данните по UDI (Unique Dеvice Identification и на система за проследимост на медицинските изделия.
Етиопия – Предвид високия процент на фалшиви лекарства (1 на 10 лекарства, в по-бедните държави 14% от всички лекарства) и високата смъртност при деца, лекувани с фалшиви препарати, Министерството на Здравеопазването в Етиопия приема 10 годишен план за осигуряване на проследимост, която да бъде базирана на международни стандарти. Част от приоритети на правителството включват прозрачност по веригата на доставки, повишаване на сигурността на пациента, изграждане на Национален продуктов каталог и свързаност на данните. са само.
САЩ – Американската агенция по храни и лекарства (FDA) въвежда уникална система за идентификация на медицинските изделия, които се продават в Съединените щати. Изисква се етикетът на повечето изделия да съдържа уникален идентификатор на изделието (UDI) в човешки и машинно четим вид. Крайната цел еда се повиши безопасността на пациентите , да се модернизира проследимостта на изделията и да се улеснят иновациите. “Да се предпази веригата на доставки означава да се предпазят пациентите“ – казват експерти от FDA. Drug Supply Chain Security Act (DSCSA) е регулаторният акт, чрез който са постановени правилата за идентификация, както и идентифициращите агенции, първата по важност сред които е GS1.
Америка, Европа, Африка - стандартите GS1 намират все по-устойчиво приложение в националните системи за проследимост. В редица държави от различни континенти вървят пилотни проекти за проследимост на ваксините срещу COVID-19в.
Използването на международните стандарти GS1 позволява навременна проследимост, прозрачност и сведени до минимум грешки по веригата на доставки на лекарства и медицински изделия. Навременното внедряване на стандартите GS1 е от ключово значение за бързина, ефективност и удовлетвореност на заинтересованите страни в сектор здравеопазването, както и във всички останали индустриални сектори.