Писмо на АОБР до министър-председателя относно корекция на доклада пред ЕС за състоянието на видовете и типовете местообитания в България

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:       
Г-Н НЕНО ДИМОВ
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И
ВОДИТЕ
 

Г-ЖА ПЕТЯ АВРАМОВА
МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
 

РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ
МИНИСТЪР НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА
 

ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

ОТНОСНО:        Корекция на доклада пред ЕС за състоянието на видовете и типовете местообитания в България, съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Остават няколко дни, в които Република България може да коригира изпратения от самата нея, силно негативен доклад относно състоянието на биоразнообразието в Република България!

Държавата спешно трябва да поиска от консорциум ДЗЗД „ЕНВИМОН“ да коригира, чрез общо европейска методология оценката на параметъра „Бъдещи перспективи” в доклада си, поръчан от МОСВ.

Факти относно докладването по чл. 17 от Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (за местообитанията):

• България докладва състоянието на 212 вида в четири биогеографски района – алпийски, континентален, черноморски сухоземен и черноморски морски;
• Общият брой доклади по чл. 17 (2019) е 440 – това включва доклади за всеки вид, във всеки биогеографски район, в който този вид е разпространен;
• Природозащитното състояние на видовете се оценява поотделно за всеки биогеографски район и може да бъде: благоприятно (FV), неблагоприятно-незадоволително (U1), неблагоприятно-лошо (U2) и неизвестно (XX);
• Броят на оценките по посочените четири категории е представено в таблицата по-долу, като е направено сравнение с докладването по чл. 17 през 2013 г. 

Информацията е от официалната страница на Европейската агенция по околната среда: https://www.eea.europa.eu/themes/biodiversity/state-of-nature-in-the-eu/article-17-national-summaries

Съотношението на оценките на състоянието на видовете по категории природозащитно състояние за България

Цифрите в таблицата показват драстично влошаване на състоянието на видовете:

• Благоприятните оценки намаляват почти три пъти – от 53% намаляването е до 19 %;
• Неблагоприятните оценки се увеличават съответно от 35% на 70 %;
• Лошите оценки се увеличават от 3% на 8%.

Нито една от останалите държави-членки не е доказала такова екстремно занижаване на оценките за природозащитно състояние на видовете, напротив, налице е подобрение, например:

• Румъния докладва силно подобрение – от 108 оценки за благоприятно състояние на видовете през 2013 г., сега техният брой е 284;
• Гърция докладва леко подобрение - от 100 оценки за благоприятно състояние на видовете през 2013 г., сега техният брой е 104;
• Средно за Европа, едва около 1% от оценките за видовете показват влошаване.

Посоченото показва по категоричен начин, че методологичният подход, използван при оценката на природозащитното състояние на видовете в България е коренно различен от подхода, използван от останалите държави членки на ЕС.

При по-детайлен преглед на оценките на състоянието на видовете в България може да се установи, че причината за рязкото влошаване на състоянието на повече от 99% от видовете е оценка по показател „Бъдещи перспективи”. Съгласно указанията на ЕК, ако оценката на един от показателите за състояние е неблагоприятна, то и общата оценка на състоянието е неблагоприятна. По този начин, дори когато площта на разпространение и популация на даден вид е благоприятна, заради неблагоприятната оценка за бъдещи перспективи, състоянието на видовете става неблагоприятно.

Оценката по показател „Бъдещи перспективи” включва оценка на заплахите и въздействията върху състоянието на видовете. Съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията, отчетените въздействия се считат за минали или настоящи въздействия (настоящия отчетен период), които застрашават дългосрочната жизнеспособност на вида и неговите местообитания, докато заплахите са предвидими въздействия, които се очаква да действат в бъдеще (в следващия отчетен период), които застрашават жизнеспособност на вида и неговите местообитания.

При преглед на докладите по видове прави впечатление, че има редица случаи, при които разпространението и популацията на вида не са известни (за тези два показателя е поставена оценка ХХ) или са благоприятни, но по отношение на „Бъдещи перспективи” оценката е „U1”- съответно общата оценка също е „U1”.

Примери за оценка на състоянието на видовете, докладвано по чл. 17 (2019):

Анализът на оценките на природозащитното състояние на видовете, докладвани по чл. 17 на Директивата за местообитанията, води до редица въпроси, като основните са следните:

• Кои са авторите на оценките, представени в докладването, от името на България?
• Какъв е техният опит и компетенции, като се има предвид, че голяма част от оценките са поставени на базата „Експертна оценка”?
• Каква методика е използвана за определяне на оценките и сравнима ли е тя с подхода, използван от останалите държави – членки на ЕС?
• Какво следва от тук нататък и какви действия МОСВ смята да предприеме, за да бъдат коригирани оценките на природозащитно състояние на голяма част от видовете?
• Какви са последиците от докладваното влошено състояние на голяма част от видовете в България?

Последствия:

• Докладването внушава недвусмислено, но същевременно необосновано и при липса на надеждно оценени факти, че страната ни не изпълнява задълженията си по Директивата за местообитанията и допуска драстично влошаване на състоянието на видовете и природните местообитания по Натура 2000. Това може да доведе до наказателни процедури срещу България;

• Поставя се под въпрос процеса на извършване на оценки за съответствието на инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони – след като състоянието се е влошило до такава степен, държавата не е трябвало да допуска изграждането на редица финализирани и бъдещи инвестиционни предложения. Невъзможността за реализиране на магистрала Струма-Кресненското дефиле, нововъзникващи ситуации и около реализирането на магистрала Хемус, пълна невъзможност за изграждането на тунел под Шипка, невъзможността за изграждане на втори лифт в Банско, силно се доближава до казуса с Калиакра, за който България беше осъдена от европейския съд за законосъобразно изградените ветропаркове. „Виновни“ обаче се оказаха собствениците на имоти класифицирани като понто-сарматски степи. За всичките територии с понто-сарматски степи бе въведена забрана за извършване на икономически дейности, с което бяха отнети законови права на собствениците на имоти в тези територии, вкл. за извършване на дробено мащабно земеделие и животновъдство;

• Ако държавата спешно не поиска от консорциума изготвил доклада да приложи недвусмислено и компетентно европейска методология за оценка на параметъра „Бъдещи перспективи”, то неправилно оцененото рязко влошаване по параметър „Бъдещи перспективи” може да бъде преодоляно единствено чрез въвеждане на строги административни забрани и инвестиционни ограничения. Досегашните искания на част от най-радикалните и комерсиализирани природозащитни организации в България е именно такова, в заповедите за обявяване на защитените зони да бъдат включени строги забрани и ограничения, за да се спре по презумпция всяко икономическо, индустриално развитие, строителство на магистрали и друга инфраструктура на територията на Натура 2000, което ще доведе до загуба на много работни места. Такъв тип политика противоречи категорично на приетия от ЕК План за действие „За природата, хората и икономиката”;

• След като настоящата площ на Натура 2000 не е в състояние да осигури опазването на видовете и местообитанията от Натура 2000, значи тя би следвало да се увеличи. През следващите месеци със сигурност ще се появят редица предложения за определяне на нови зони от страна на зелените организации. Страната ни няма да е в състояние да предостави каквито и да е било аргументи срещу това, при положение, че самата тя е докладвала влошаването на своето биоразнообразие.

С оглед на горното, настояваме във възможно най-кратки срокове МОСВ, ако е необходимо и други компетентни институции, да предприемат мерки за корекции на доклада относно състоянието на биоразнообразието в Република България.

В очакване на Вашата своеврменна реакция, оставам,

С уважение,
Цветан Симеонов
Председател на БТПП
Ротационен председател на АОБР за 2019   
По поръчение на АИКБ, БСК,БТПП и КРИБ