Американската търговска камара представи пред АОБР доклада „Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022 – 2050 г.“
Американската търговска камара в България представи своя доклад „Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022 – 2050 г.“ пред Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОБР). На срещата присъстваха Добри Митрев, председател на УС на Българска стопанска камара и ротационен председател на АОБР, Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Васил Тодоров, главен секретар на Българската търговско-промишлена палата, и Ивайло Найденов, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), член на КРИБ.
От страна на Американска търговска камара в България присъстваха: Красимир Ненов, съпредседател на комитет „Енергетика и минерални ресурси“, Петър Т. Иванов, главен изпълнителен директор и Иван Цанков, член на комитет „Енергетика и минерални ресурси“.
Красимир Ненов представи основните положения, изводи и посока за възможна декарбонизация на електроенергийната система на България при следване на стратегически подход за отговорен енергиен преход. Той не фаворизира никоя от наличните технологии за постигане на декарбонизация, като се води от използване на обективни данни и потвърдени допускания, които произтичат от някои от актуалните документи, касаещи развитието на енергетиката и опазването на климата, приети от Европейската комисия и България. Такива са Националният план „Климат Енергетика“, планът „Готови за 55“ на ЕК от 2021 г. (Fit for 55), както и Референтният сценария на ЕС за 2020.
Докладът първо идентифицира и моделира възможни варианти за преход към нисковъглероден енергиен сектор. В резултат се извеждат препоръки за изграждане на нужната инвестиционна рамка, чрез която да се привлекат необходимите инвестиции и да се гарантира плавен енергиен преход.
Докладът анализира тези ключови индикатори за представяне: инсталирана мощност, гъвкавост, инвестиции, емисии и разходи (цена). В резултат са изготвени трите сценария, като към единия от тях са разработени 5 подварианта, на базата на анализ на чувствителността.
Три сценария за декарбонизация
Докладът разработва три сценария за декарбонизация:
- «Сценарий за ангажименти към 2020 г.“ („СА 2020 г.“) се основава на ангажиментите по Националния план «Климат енергетика» от 2020 г. Това е изходният сценарий, който служи за сравнение с другите два сценария.
- „Сценарият с повишена амбиция на ЕС» (СПА ЕС) проучва набора от възможности, които са налични за пълна декарбонизация до 2050 г. в съответствие с целите, заложени в европейския пакет „Готови за 55“.
- Сценарий „Алтернативен път за прехода“ („АПП“) тества вариантите, които биха свели до минимум разходите за постигане на междинното намаление на емисиите на CO2 в България с 55% до 2030 г. и пълна декарбонизация до 2050 г. (без да се надхвърля целта за намаляване на емисиите, за разлика от сценария «СПА на ЕС», но с по-амбициозна цел в сравнение със сценария „Ангажимент за 2020 г.“).
Препоръки за политики за прехода: необходимост от преходен механизъм и инвестиционна рамка в подкрепа на декарбонизацията
Всички сценарии за декарбонизацията на енергийния сектор на България ще изискват значителни инвестиции в производството и енергийната инфраструктура. Прави впечатление, че някои или дори повечето от нужните инвестиции за декарбонизация при гарантиране на сигурността на доставките не са рентабилни само въз основа на приходите от енергийния пазар. Известно е, че сегашният незрял български пазар на електроенергия излага участниците на рискове и дори възпрепятства инвестициите. Целевият модел на ЕС няма да осигури достатъчна координация и инвестиционни стимули, за постигане на целите за декарбонизация, като същевременно се гарантира сигурността на доставките.
За успешен преход са идентифицирани две изисквания към пазарния дизайн:
- Инвестиционна рамка за нови мощности (финансиране и намаляване на риска), включително специфични инвестиционни рамки за мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, ядрени мощности, гъвкави мощности и развитие на мрежите.
- Преходен механизъм, осигуряващ експлоатацията на лигнитни въглища в междинния период, както и постепенното им извеждане от експлоатация.
Общо сравнение между сценариите
- В рамките на СА 2020 и АПП се разчита на производствените мощности, ползващи лигнитни въглища в продължение на по-дълъг период в сравнение със СПА на ЕС.
- Икономическата оптимизация за постигане на 55% намаление на емисиите до 2030 г. въз основа на имплицитна цена на CO2 в AПП води до междинно производство от лигнитни въглища в AПП.
- AПП показва най-стабилната усреднена стойност на електроенергията (LCOE) през целия прогнозен период и по-плавен преход спрямо другите сценарии.
- Постигането на амбициозните цели за ВЕИ ще изисква инвестиционна рамка за намаляване на риска, тъй като тяхната рентабилност намалява с нарастващото им навлизане на пазара.
- Рентабилността на новите ядрени мощности зависи до голяма степен от цената на финансирането и ще е необходима рамка за намаляване на риска, за да се подкрепят инвестициите.
-
Новите газови мощности биха могли да осигурят гъвкавост при прехода,
но за да бъдат рентабилни, ще е необходима рамка за подкрепа. - Централите на лигнитни въглища могат да действат като преходна технология за гарантиране на сигурността на доставките, но междувременно ще е необходим преходен механизъм.
За доклада
Изследването е резултат от шестмесечна работа на екип на водещата консултантска компания за подобни анализи – Compass Lexecon. Консултантът е използвал собствен модел за диспечиране в енергийния сектор, разработен с помощта на инструмента Plexos. От самото начало Комитет „Енергетика и минерални ресурси“ на АмЧам се ангажира с ключови институции и различни заинтересовани страни за дефинето на възможните сценарии и показателите, които да се вземат под внимание, както и при подбиране на източниците и на конкретните данни.
Докладът си поставя няколко цели: декарбонизация на електроенергетиката на страната, плавно навлизане на новите технологии за декарбонизация съобразено с пазарните и регулаторни изисквания, плавен и справедлив енергиен преход, запазване на устойчивостта и жизнеспособността на енергийната система на България, защита на конкурентоспособността на местната икономика, гарантиране на енергийните доставки за бизнесите и домакинствата.
Проектът бе подкрепен от членовете на камарата – AES България, КонтурГлобал Марица Изток 3, Фондация „Америка за България“, „Асарел-Медет“, Дънди Прешъс Металс България, Енери, ЕВН България, ГЕОТЕХМИН АД, Главболгарстрой Холдинг АД, Овергаз Инк, ИНГ Банк България, Шнайдер Електрик България, Уестингхаус България.
Пълното резюме на доклада можете да свалите от този линк.