Най-големите рискове за международната търговия – как можем да се справим с тях

Българската търговско-промишлена палата следи тенденциите и насоките в развитието на международната търговия и споделя мнението на Джон Дентън, ген. секретар на Международната търговска камара /МТК/ за рисковете пред международните икономически отношения в момента.

Най-големият риск в момента е, че веригите за доставки ще се сринат и няма да могат да бъдат възстановени, особено ако МСП не могат да издържат на кризата и да се върнат към бизнеса. Това засяга не само малките предприятия с по-голям непосредствен недостиг на ликвидност, но и по-големите предприятия, за които МСП формират основни части от веригите им за доставки. Фактът, че тази пандемия не е синхронизирана, прави предсказването и облекчаването на точките на натиск по-трудно.

Бизнес лидери все по-често цитират опасността многостранната търговска система – в рамките на Световната търговска организация (СТО), да не реагира достатъчно и да спре да изпълнява основните си функции, свързани с договарянето, наблюдение и решаване на спорове по настоящата икономическа и политическа среда. Необходимо е по-активно международно сътрудничество. 

От финансова гледна точка изглежда, че ще има недостиг на търговско финансиране, след като границите се отворят и търсенето се увеличи. За момента на пазара на търговско финансиране има достатъчно ликвидност. Но това може да е фалшив комфорт, тъй като търсенето от страна на много сектори на световната икономика изчезна. Трилиони долари кредити ще са необходими за подпомагане на бързото възстановяване на икономиката. Открояват се въпроси като: дали търговските пазари ще имат достатъчен капацитет за посрещане на тази необходимост, ако липсва мащабна публична намеса.

Съществува също много реален риск за въвеждане на дълбоки търговски ограничителни политики. Историята ясно показва, че протекционистките политики имат катастрофални икономически, социални и политически последици. Компаниите също разбират добре, че много по-лесно се поставят бариери, отколкото се премахват.

И накрая, отделните компании са изправени пред огромни проблеми с достъпа до информация. Правителствата предприемат толкова много мерки - както на национално, така и на международно равнище за борба с вируса, че дори и най-добре финансираните мултинационални компании не могат да следят всичко, което се случва в момента. В допълнение към това, много държави не публикуват адекватно своите действия или не уведомяват СТО и няма система за обслужване „на едно гише“ за информация относно развитието на търговията и митниците. Най-тежък е ударът обаче за МСП, които често разполагат с по-малко ресурси за наблюдение на действията на правителство и са просто фокусирани върху това да продължат да съществуват.

И така, какво да правим?

МТК и СТО насочват към три основни принципа:

Първо, важащо за хората и за правителствата, е, че не трябва да се самоизолират. Досега лидерите се справят с кризата до голяма степен на национална основа, включително чрез въвеждане на контрапродуктивни ограничения за износ на основни медицински доставки. Но вирусът и неговите социални и икономически ефекти не признават граници. Както наскоро Хенри Кисинджър написа: „Никоя държава, дори САЩ, не може с чисто национални усилия да преодолее вируса. Разрешаването на нуждите на момента трябва в крайна сметка да бъде съчетано с глобална визия и програма за сътрудничество. Ако не можем да направим и двете в тандем, ще се изправим пред най-лошото за всеки ”. 

Второ, трябва да се противопоставяме на протекционизма - в страната и в чужбина. Гласовете на протекционизма ще стават по-силни, когато икономическите страдания се увеличават и се търсят изкупителни жертви. Правителствата и бизнесът трябва да се противопоставят на тези призиви. В национален мащаб това ще изисква използването на всички лостове, за да се минимизират икономическите щети и да се намали неравенството, включително подаване на ясни съобщения. В международен план това означава удвояване на дипломатическите усилия, за да се покаже, че СТО може да работи и да създава търговски правила, подходящи за двадесет и първи век. Постигането на резултати по критичните въпроси от дневния ред на СТО - ограничаване на субсидиите за риболов, създаване на нови правила за електронна търговия и подобряване на вътрешната работа на организацията - ще възстанови вярата в търговията и нейната международна архитектура.

И накрая, трябва да се обърне внимание и на запазването и укрепването на системите, които подпомагат търговията. За бизнеса търговията се свежда по-малко до международната политика на високо ниво и по-скоро до съвкупност от логистика, митнически процеси, получаване на финансране и наличието на ясна информация за това, какво можете и какво не можете да направите. Колкото и сложна да е систуацията с разпространението на коронавируса, в крайна сметка успешното възстановяване ще изисква възстановяване на свободния поток от стоки, капитали, хора и информация. Колкото по-бързо и по-успешно правителствата могат да постигнат това, толкова по-лесно ще се преборим с протекционистките импулси. Но това ще изисква наистина координирани усилия от всички - нещо което се получава трудно и в най-добрите времена, а още по-трудно в Zoom, но въпреки това е от съществено значение.

Завръщане в бъдещето?

Международната търговска камара е основана през 1919 г. - след Първата световна война и в разгара на испанския грип - в основата на убеждението за „световен мир чрез световна търговия“.

Въпреки че светът днес е много различен от 1919 г., е трудно да се избегне усещането, че сега сме на еднакво важна историческа позиция. На кръстопът посоката към протекционизма може да бъде примамлива. Но знаем къде отива този път.

Трябва да сме по-открити, просветени и информирани, за да удвоим усилията, да избегнем краха на международната търговска система и да подготвим едно по-устойчиво и справедливо бъдеще.

Допълнителна информация по темата ще намерите тук: