Премахване на бариерите в трансграничната търговия чрез идентификационните ключове на GS1
В първия ден на Регионален форум GS1 в Европа 2017, който се провежда в Прага, се състояха работни срещи в различните направления на GS1 и сесии за актуалните проекти на организацията.
Една от срещите бе за повторната употреба на уникалните идентификационни номера на продуктите – GTIN. Глобалният офис на GS1 работи по преразглеждане на техническите спецификации на стандартите GS1 и се предвижда от декември 2018 г. да се прекрати практиката за повторна употреба на един и същ идентификационен номер за два различни продукта, независимо колко време е минало от изтеглянето на първия продукт от пазара. Тази промяна се налага поради новите условия за търговия и нуждата идентификацята на продуктите да съществува по-продължително.
Подобаващо внимание беше обърнато на мястото на GS1 в блокчейн технологиите. Блокчейн е метод за съхранение на информация в компютърна мрежа. Приложението е свързано основно с криптовалутите, както и като платформа за така наречените умни договори. Технологията блокчейн осигурява възможност за протичане на транзакции между ангажираните страни по веригите на доставки, без необходимостта на посредник между тях. Транзакциите могат да съдържат структурирани данни за различни финансови и логистични събития.
Тук е и мястото на стандартите GS1. Чрез идентификационните ключове на GS1, различни компании имат достъп до информация за продуктите по веригите на доставки и споделят тази информация с търговските си партньори в споделени бази данни. Идентификационните ключове позволяват на компаниите да създават уникални идентификатори на продукти, документи, физически местоположения и др.
GTIN (Global Trade Item Number ) за продуктова идентификация, GLN (Global Location Number) за идентификация на локации, SSCC (Serial Shipping Container Code) - номер за логистични единици, са само част от възможностите за уникално идентифициране, а стандартът за проследимост в реално време EPCIS (Electronic Product Code Information Services) на GS1 и стандартът CBV (Core Business Vocabulary), дават възможност за стандартизиран обмен на данни и проследимост на ниво продукт.
На обучението за GS1 SmartSearch беше представен стандарта, който предлага начин на уеб разработчиците да включат стандартизирана и структурирана информация за продукта в уеб страницата, което е полезно за търсещите машини (Google, Bing и др.) и API-та. Основната полза за фирмите е увеличаване на продажбите чрез:
В срещата за техническа индустрия беше представена нарастващата нужда от еднозначна идентификация на части и технически възли. Идентификацията е необходима за управлението на циклите на използване, взаимозаменяемост и ремонт. Представените проекти бяха в областта на строителството, железопътния транспорт, пакетирани стоки и др.
Проведе се и среща за проследимостта, на която се отчете бърз напредък по новия стандарт за проследимост. Той ще се поддържа от глобалния офис на организацията и сертифицирането ще се прави от него. Националните организации ще обучават и провеждат тестовете. Консултациите ще се предоставят на национално ниво от техни експерти или акредитирани от тях фирми.
Работна среща беше проведена и за сектор здравеопазване, като предвид нарастващото внедряване на стандартите GS1 в сектора, както и регулаторните рамки, въвеждащи се в световен мащаб, актуализирането беше особено важно в двете основни направления – лекарства и медицински изделия.
С одобрението на Европейския парламент на 5 април 2017 г. новите регулации за медицинските изделия и ин витро диагностичните изделия, спомагат за усъвършенстването на уникалната система за идентификация на изделията (UDI) в Европа. Поради необходимостта от нов стандарт, който да позволи въвеждането на базовите данни за изделията в EUDAMED (Европейската база данни за мед.изделия) , GS1 разработи стандарт, наречен GMN (Global Model Number), чрез който, компании производители на медицински изделия по целия свят ще могат да въвеждат основните данни за изделията си.
Към момента Европейската комисия не е взела окончателно решение, коя институция ще издава уникалните идентификатори на изделията (UDI), като до тогава GS1, HIBCC, ICCBBA трябва да се считат за определените емитиращи организации.
По отношение на напредъка по внедряването на Европейската директива за фалшивите лекарства 2011/62/EU, която ще влезе в сила в началото на февруари 2019г., добрата новина за ползвателите на стандартите GS1 в световен мащаб е, че повечето европейски държави са взели решение на държавно ниво за използването на GS1 GTIN (Глобален номер на търговска единица) за продуктов код, идентифициращ лекарството на ниво опаковка.