Освен търговията на дребно друга важна тема от пленарните сесии по време на предстоящия Глобален форум GS1, който ще се проведе от 9 до 13 февруари в Брюксел, е „Стандартите GS1 в здравеопазването”. Приложението на стандартите в този сектор нараства с всяка следваща година и ако в началото като пример можеха да бъдат цитирани отделни индивидуални решения, целящи основно повишаване на ефективността и прозрачността, намаляване на грешките и загубите, днес все повече здравни организации и правителства се обръщат към системата от стандарти GS1, за да отговорят на новите регулаторни изисквания.
Като пример може да бъде цитирана една от най-успешните системи - Турският национален проект за лекарства и медицински изделия, започнат през 2006 г. и налагащ всяко медицинско изделие да бъде регистрирано в Националната база данни (TITUBB). Към днешна дата в нея са регистрирани приблизително 2.5 милиона медицински изделия, а 91.84% от тях са маркирани по стандартите GS1. През 2007 г. Министерството на здравеопазването на Турция пуска Турската система за проследимост на лекарствени продукти „ITS”, която определя инфраструктурата за проследяване на всяка отделна единица от даден фармацевтичен продукт. За да се гарантира уникалната идентификация на отделната единица, всички лекарства, които се предлагат в Турция, са идентифицирани с GS1 Глобален номер на търговската единица (GTIN), който със сериен номер (SN) се кодира с двумерния код GS1 DataMatrix.
Въпреки липсата на обвързващи нормативни изисквания в здравеопазването, здравните компании в Австралия все повече използват баркодовете GS1. Днес там 97,05% от лекарствата и 75,49% от медицинските изделия са маркирани по стандартите GS1.
Министерството на здравеопазването на Великобритания визира прилагането на стандартите GS1 в Стратегията за електронни обществени поръчки в здравеопазването на Английската национална здравна служба, публикувана през април 2014 г.
От тази година Агенцията за храни и лекарства на Саудитска Арабия изисква използването на GS1 DataMatrix за всички фармацевтични продукти.
През април 2014 г. Агенцията за храните и лекарствата на Филипините обяви задължително използване на GTIN за всички продукти, регулирани от Агенцията.
Съединените Американски Щати са първата страна, която има специална Регулация за идентификация на медицинските изделия. През септември 2013 г. Американската агенция за храните и лекарствата (FDA) публикува окончателните правила за идентификация на медицинските изделия, които се продават на територията на САЩ. Правилата предвиждат използването на стандартна идентификация на медицинските изделия (Unique Device Identifier, UDI) във всички информационни ресурси и системи, включително здравни електронни записи и регистри, както и в Глобалната база данни на медицинските изделия (GUDID). Стандартите GS1 изпълняват критериите за UDI и помагат на производителите да отговорят на изискванията на FDA. GS1 US е първата организация, акредитирана от FDA, да издава идентификаторите на медицинските изделия.
От еднозначното идентифициране на медицинските изделия чрез стандартите GS1, могат да се възползват както пациентите, така и здравната система. Стандартите помагат на здравните организации по цял свят, когато е необходимо бързо и ефективно да се идентифицират изделия, които трябва да бъдат изтеглени от пазара; повишава точността при сигнали за предотвратяване на нежелани събития и не на последно място – предлага основна за изграждането на глобална и безопасна верига за доставки.
С цел да се постигне пълна прозрачност до пациента, е необходимо болниците също да въведат системи за проследимост. В тази връзка, GS1 създаде Консултативен здравен съвет (Healthcare Provider Advisory Council – HPAC), който се състои от експерти на GS1, здравни организации, болници и софтуерни фирми и съветва относно прилагането на стандартите GS1 в здравните институции и аптеките.
През 2013 г. HPAC учреди две награди - Provider Recognition Award и Provider Implementation Best Case Study Award, които за 2014 г. бяха връчени на:
Според доклада на McKinsey&Company1 от 2012 г. “Strength in unity: The promise of global standards in Healthcare”, внедряването на глобални стандарти по цялата верига може да спаси годишно от 22 до 43 хиляди човешки живота и да доведе до предотвратяване на усложненията при от 0,7 до 1,4 милиона пациенти.
В България се предприемат първи стъпки за създаването на национална система за верификация на лекарствените продукти, която да гарантира сигурността на лекарствоснабдяването в страната. Обединяват се усилията на държавните здравни институции и сдруженията във фармацевтичния сектор. Общата цел е от началото на 2018 г. в България да има внедрена система за верификация на лекарствени продукти, която да функционира в синхрон с европейската и да гарантира, че до пациентите няма да достигат фалшифицирани лекарствени продукти.