Обсъждане на актуални теми от търговско-икономическото сътрудничество България–Турция

Проведе се онлайн среща „Как да активизираме търговско-икономическите отношения между България и Турция след ковид пандемията“, организирана от Българската търговско-промишлена палата съвместно със Съвета на турските търговски, промишлени палати и стокови борси /TOBB/.

Цветан Симеонов, председател на БТПП, откри официално срещата, като благодари за партньорството и доброто сътрудничество на колегите си от ТОВВ, както и на дипломатическите мисии в София и Анкара. Симеонов определи, че подобна среща е наложителна, макар и в онлайн среда, за да се активизират търговско-икономическите отношения между България и Турция в условията на ковид пандемията. Той акцентира, че онлайн събитието е част от инициативите на БТПП като ротационен председател на Асоциацията на балканските палати за 2021г., за развитие на регионалното сътрудничество. Председателят на БТПП изрази пълна подкрепа на Палатата за съдействие на бизнеса от България и Турция за разширяване на сътрудничеството.

Рифат Хисарчиклиоглу, председател на ТОВВ, сподели, че поради пандемията организациите са преустановили физическите контакти, но провеждането на подобни онлайн събития ще даде нов тласък на двустранното сътрудничество. Хисарчиклиоглу акцентира върху стокообмена между България и Турция , който е нараснал през първите девет месеца на 2021, което е ясен знак за добрите партньорски отношения между страните.

Н.Пр. Ангел Чолаков, посланик на България в Турция, сподели, че съществува голям потенциал между двете страни и са необходими действия, за да се реализира той. Посланик Чолаков призова бизнеса да се обръща за съдействие към дипломатическите мисии на двете страни, защото те усърдно работят за привличане на чуждестранни инвестиции и оказват съдействие на фирмите.

Н.Пр. г-жа Айлин Секизкьок, посланик на Турция в България, сподели че България е надежден и желан търговски партньор - като член на ЕС.  Тя също посочи нарастването на двустранния стокообмен през последните 2 години, като знак, че въпреки пандемията бизнесът започва да активизира взаимоотношенията си. Тя информира, че граничният пункт Капъкуле е основна транспортна артерия и определи като добра новина предстоящото изграждане на два нови коридора за преминаването на ТИР-ове, което ще гарантира непрекъснатост на транспорта между двете страни.

Светослав Кирков, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси на България в Анкара, акцентира върху необходимостта от дигитализация на процесите в предприятията, с цел справяне с последствията от ковид, както и върху потенциала на индустриалните паркове и условията, които те предлагат за бизнеса.

Синем Таштан, търговски съветник към Посолството на Турция в София, направи кратък обзор на двустранната търговия, мястото на Турция в износа и вноса на България, наличието на турски фирми на българския пазар. Той коментира и важността на транспортните връзки между двете страни.

Представен бе и инвестиционния климат в двете страни от представители на Агенциите за инвестиции в България и Турция, като акцент бе поставен върху ключовите сектори на взаимодействие: автомобилостроене, машиностроене, селско стопанство и др. За допълнителна информация  ТУК.

Фикрет Индже,  председател на Надзорния съвет на „Алкомет” АД и председател на Управителния съвет на Българско-турска търговско-индустриална камара, представи своя опит на българския пазар. Той акцентира върху предимствата на България, като инвестиционна дестинация, а именно: наличието на финансови източници и международни банки, добра данъчна система, възможност за възползване от европейските фондове и източници на финансиране. Индже сподели и информация за дейността на „Алкомет“, за влиянието на пандемията върху дейността на предприятието, както и за бъдещите планове.

Участниците в срещата имаха възможност да зададат въпроси към панелистите, както и да разменят контакти и бизнес оферти. В рамките на последвалата дискусия, въпроси бяха отправени относно влиянието на политическата ситуация и липсата на правителство в България върху инвестициите в страната, ваксинационната кампания в страните и влиянието върху персонала, както и за времето за изчакване и преминаване през граничните пунктове.