Писмо на АОБР до Министерство на икономиката относно включване на компенсациите за непреки разходи за въглеродни емисии

ДО

Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАРАНИКОЛОВ,

На проведеното на 11.05.2020 заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) с участие на представители от всички синдикални и работодателски организации и на Правителството бяха разгледани предложения на нови антикризисни мерки за преодоляване на негативните последици от пандемичната криза.

От АОБР, и подкрепено от всички членове на съвета беше направено предложение за включване на компенсациите за непреки разходи за въглеродни емисии като неотложна мярка за подпомагане на индустрията в усилията ѝ да запази производството и работните места.

Изминаха два месеца, но няма никакво движение по поставената тема. Въпреки пандемията и икономическата криза. Предприятията спират работа, поради липса на поръчки.

В условията на драматичен спад на европейските и световни пазари мярката ще подобри конкурентната среда за работа на българските производители от допустимите по директивата сектори, които имат най-висок дял в нашия стоков износ. Ще бъде осигурена ликвидност и ще бъдат съхранени работни места.

Тази широко прилагана от европейските страни схема за позволена държавна помощ, която нашите конкуренти на същите пазари получават вече няколко години и в много по-голям размер, силно влияе на възможностите за износ, респективно на обема на производството и заетостта.

В най-засегнатите от мярката индустрии и неравнопоставени спрямо останалите европейски страни вече се наблюдават такива негативни въздействия. Такава е и металургичната индустрия. През 2019 г. спрямо 2018 г. производството на стомана намалява със 100 хил. тона, а валцуваните черни метали със 163 хил. тона, което представлява спад от 15 %. За същия период общият спад на стоманодобива в ЕС (28) е само 5 % или три пъти по-малко от този в България. Неблагоприятна е ситуацията и в цветната металургия, с годишен износ от порядъка на 5-6 млрд. лева. И там се отчита спад в най-енергоинтензивните производства, като електролитна мед, цинк, прокат от цветни метали.

От началото на 2020 г. е налице още по-значим спад в производството и реализацията. За черната металургия достига до около 40 % и вече са съкратени над 250 работни места.

Липсата на работа, както и недооценяването от страна на Министерство на икономиката на необходимостта от спешното прилагане на европейската практика за подпомагане на индустрията, ще доведе до нови съкращения, социално напрежение и организиране на протести.

Разчитаме на бързи действия за приемане на подготвените законодателни промени за предоставяне на държавна помощ на българските енергоинтензивни индустрии от списъка към Насоките за държавна помощ в контекста на ЕСТЕ, както за периода до 2020 г., така и за следващия до 2030 г.

Настояваме да бъде запазена българската икономика и да бъдат предотвратени нови съкращения!

С уважение,

 Кирил Домусчиев

Председател на КРИБ
Ротационен председател на АОБР за 2020 г.,
От името и по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ