Бизнес партньорствата между българи и румънци са феномен, който се наблюдава в много малко държави

"В последните години Румъния е вторият търговски партньор на България след Германия. Въпреки кризите в икономиката, нарастването е постоянно и все повече фирми намират възможности и в двете страни".

Това каза в интервю за БТА Ивайло Маринов, икономически съветник в Службата по търговско-икономически въпроси в Букурещ, Румъния.

На тазгодишната среща на търговските аташета, която се състоя преди дни в София, той получи Голямата награда за най-успешно търговско аташе за 2021 година. Ивайло Маринов е отличен с наградата за втори път след 2019 г.

По думите му стокообменът с Румъния за 2021 г. е 6 467 000 000 евро, което е увеличение с над 30 процента в сравнение с 2020 г. Тенденцията е за тази година отново да има много висок ръст спрямо 2021 г. Ръстът на инвестициите също е сериозен. За инвеститорите България предлага по-благоприятна данъчна политика, отколкото Румъния, отбеляза той. По данни на икономическото министерство румънските инвестиции у нас са с ръст от 370 процента през 2021 г. спрямо 2020 г.

Ивайло Маринов каза, че едно от основните приходни пера за нас е туризмът. За миналата година около 830 000 румънци са били на почивка в страната ни, като този брой нарежда съседката ни на първо място.

"Водещите стоки в износа са желязо, материали от желязо, електрическа енергия, трактори, медикаменти, пшеница, машини. Румънските инвеститори се ориентират предимно в земеделие, в туризъм, във ВЕИ - немалко румънски фирми изграждат соларни и вятърни паркове в България", обясни той.

По думите му е интересно, че ковид кризата не е оказала такова негативно влияние, даже напротив, защото доста румънски фирми са открили свои нови български партньори и доставчици, и обратното - много български фирми са преоткрили Румъния и пазара там.

Според Ивайло Маринов на първо място това се е случило заради географската близост, но основният мотив е, че пазарът на съседката ни е доста по-голям от нашия.

"Балканският манталитет на правене на бизнес, въпреки че Румъния е много по-различна от България, оказва влияние. Освен това партньорствата се зараждат и когато има приятелски отношения между румънци и българи, след което те се преоткриват и като бизнес партньори, и обратно. Това е интересен феномен, който се наблюдава в много малко държави. Такива случаи и примери вече имаме много и мога да дам над 50", разказа той.

Иначе пред бизнеса между двете страни има и големи пречки, и една от тях е свързаността. Неслучайно на ниво президент, министър-председател, на междуправителствени срещи се говори за възможността за изграждане на нови мостове над река Дунав, припомни той.

Ивайло Маринов съобщи, че в рамките на месец-месец и половина се очаква откриването отново на фериботната линия Русе-Гюргево, която беше затворена преди години. Целта е тя да поеме единствено и само тежкотоварен трафик и да може да бъде облекчен контролно-пропускателният пункт.

"Към днешна дата имаме информация, че някои камиони изчакват 36, дори 48 часа, за да преминат границата, което между две държави от ЕС е недопустимо. Има създадена група от наша страна, която да работи за облекчаване на процедурите и да се намери по-трайно решение", каза още той.

По думите му и двете държави предлагат предимства, които са специфични за отделната страна, както и много сходни условия за потенциални инвеститори, които се надпреварват да привличат.

"В някои отрасли едната е с по-добри условия, другата - в други, но и се допълват. Много успешно български компании, които работят по големи инфраструктурни проекти, навлизат на румънския пазар и са доста ценен партньор. Съвсем скоро една спечели поръчка за изграждане на немалък участък от магистрала тук. При по-големите корпорации се наблюдава това, че те първо откриват офиси в Румъния, защото румънският пазар е по-голям и после се разрастват към България. Обаче същото се случва и в обратен ред, защото има много фактори, които влияят на това коя страна да изберат първо", обясни търговското ни аташе в Румъния.

Сред пречките пред общия бизнес е и липсата на достатъчно кадри, които говорят румънски или български език.

На годишната среща икономическият министър Никола Стоянов обяви създаването на работна група, която да оптимизира работата на търговските представители зад граница. По негова инициатива ще бъде създадени и група заедно с работодателските организации, за да се види къде всеки един от търговските представители в различните страни може да бъде най-полезен, съобразно новите изисквания, които има пред пазара, каза Ивайло Маринов.

Заслугата за ръста, който се отчита във всяка страна, е на добрата работа между отделните министерства и това, което правим ние - промотираме България във всяка една наша среща всеки ден, като търсим възможности за българските фирми, посочи той.

По думите му има държави, където търговските аташета привличат основно инвестиции, както и такива, като Румъния, в които търговията излиза на преден план заедно с туризма.

Той посъветва български фирми, желаещи да навлязат на румънския пазар, да се свържат със Службата по търговско-икономически въпроси, защото за тази цел доброто проучване на пазара е основно.

Правим и редовно срещи с представители на българския бизнес в Румъния, на които "стари" и "нови" за пазара фирми обменят информация, дават се полезни съвети и се създават контакти, каза Маринов.

Той посочи, че се гордее от факта, че български фирми са лидери на румънския пазар в своята област - в сектора на финансирането, на игралните машини, в търговията на варива.

Ивайло Маринов работи отдавна на румънския пазар - първоначално в частни компании, преди да бъде назначен за търговско аташе. Казва, че приема годишната награда с голяма отговорност и с удовлетвореност от постигнатите успехи.

"Но и ме задължава да търсим още по-добри резултати, защото достигането на даден резултат не означава, че трябва да спрем, напротив, трябва да работим още по-добре. На срещата в София си обещахме, че ще дадем всичко от себе си да покажем още повече. Аз имам принцип, че един пазар никога не може да бъде изчерпан, винаги могат да се намират нови

ниши, нови фирми да намерят място на него. Така съм работил винаги - в търсене на максималния резултат", каза той.

Зад граница търговските ни аташета извършват и така наречената икономическа дипломация, която е свързана с доста контакти между институции в страните. На годишната среща икономическият министър Никола Стоянов съобщи, че българският износ през 2021 г. надхвърля 68 млрд. лв., като посочи, че тази цифра е показателна и за свършената от тях работа. Церемонията по награждаване на икономическите съветници, дългосрочно командировани в Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ), традиционно е организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), а отличията се връчват за 11-и пореден път.

ЛИНК