В БТПП се проведе конференция на тема: „Прилагането на Регламент (ЕО) №1169/2011 в България“, организирана по инициатива на Съвет GS1 България към БТПП в сътрудничество с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Присъстваха повече от 60 представители на фирми, производители на хранителни продукти.
Доколкото Регламентът е за предоставянето на информация за храните на потребителите, в своето изложение инж. Атанас Дробенов, главен експерт в Дирекция „Контрол на храните“ при ЦУ на БАБХ, даде отговор на важни въпроси като: защо е приет този регламент, какво ни казва той и за кои продукти се отнася. С Регламента се хармонизират изискванията за етикетиране на храните в Европа и се осъвременява действащото европейско и национално законодателство. Детайли в изискванията на Регламента при представяне на информация за състава на храните и други специфични положения бяха разяснени от д-р Кремена Стоева, главен експерт в Дирекция „Контрол на храните“ при ЦУ на БАБХ.
С Регламента се определят по-строги изисквания и отговорности към фирмите, относно етикетирането на храните. На този етап Регламентът е препоръчителен, а от 13 декември 2014 г. - задължителен.
Новото в регламента е, че той се прилага спрямо стопанските субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига. Прилага се още за всички храни, предназначени за крайния потребител, включително за храни, доставяни от заведения за обществено хранене, както и предназначени за снабдяване на заведения за обществено хранене.
В презентация за това, как стандартите GS1 могат да помогнат в изпълнение на изискванията на Регламента, Христо Содев, изп. секретар на Съвет GS1 България, обърна внимание на една от възможностите, предвидени в Регламента, а именно „да се осигури възможност на потребителите да се ползват от други средства за предоставяне на задължителна информация за храните, различни от опаковката или етикета“. Все по-широкото използване на смартфони прави възможно такива средства да бъдат мобилните приложения и връзката с интернет.
GS1 баркодът се е превърнал в неизменна част от етикетите на продуктите и кодира еднозначен идентификационен номер на съответния продукт. Сканирането на баркода с мобилен телефон дава възможност за връзка с бази данни, в които се съдържа информация за продуктите. В световен мащаб са разработени редица мобилни приложения, например в Белгия, Канада, Германия и други страни, които позволяват на крайните потребители чрез сканиране на баркода върху опаковката, да получат допълнителна информация, която освен състава на храните има отношение към здравето на потребителите (например съдържание на захар или алергени). Цитираните приложения са базирани на използване на стандартите GS1 и са съобразени с изискванията на Регламента. Те гарантират качество и сигурност на данните за продуктите.