Становище на БТПП относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз

Във връзка с продължаващите дебати относно предложението на Европейската комисия за Директива за адекватните минимални работни заплати в ЕС, Българската търговско-промишлена палата изразява отново своята позиция по въпроса.

В началото на 2018 г. България ратифицира Конвенция 131 на МОТ за определяне на минималната работна заплата. След ратифицирането на Конвенцията, България се задължи да въведе процедура, чрез която да се установят ясни и точни критерии за определяне на минимална работна заплата. БТПП многократно е настоявала за спазването на произтичащите задължения от Конвенция 131 на МОТ и въвеждането на такива правила.

Във връзка с провелите се консултации със социалните партньори относно възможните действия на ЕС в областта на минималните работни заплати през 2020 г., БТПП изрази своята принципна подкрепа относно стартиралата дискусия в ЕС. Палатата винаги е подкрепяла изработването и приемането на прозрачен механизъм и ясни критерии, чрез които да се гарантира определяне и актуализиране на минималната работна заплата.

Предвид ролята на Международната организация на труда за разработване и приемане на международни трудови стандарти под формата на конвенции и препоръки за изпълнение, БТПП вече изрази становището, че предложенията на ЕК за минималните заплати следва да бъдат под формата на препоръки, а не като директива. Мотивите ни за това са свързани и с отчитане на спецификите на всяка държава и зачитане на постиженията на трипартитното и двупартитното сътрудничество в държавите-членки.

За Българската търговско-промишлена палата важен приоритет продължава да бъде насърчаване договарянето на минималната работна заплата в колективни трудови договори на ниво предприятие, предвид голямото различие на икономическите и финансови възможности на предприятията, даже от един или сродни отрасли/браншове.

БТПП подчертава, че пътят към увеличаването на доходите и намаляване на различията на равнищата им в държавите-членки при запазване на конкурентоспособността на фирмите, преминава първо през нарастване на производителността на труда. Производителността на труда у нас е все още далеч от средното ниво за ЕС като през 2019 г.  в България производителността на един зает достига ниво от 48.8 на сто, при средно за ЕС 100% (елиминирани са разликите в ценовите равнища между страните, защото БВП е измерен в паритет на покупателната способност, източник: Евростат).

Позицията на БТПП за „здравословно“ ниво за икономиката и за пазара на труда е за съотношение на минимална работна заплата (МРЗ) към средна работна заплата (СРЗ) от около 41-42%, което е много близко до средното за ЕС ниво (за страните, където има въведена МРЗ понастоящем).

Последно време правителството увеличава работните заплати в публичния сектор, без да държи сметка за нуждите на бизнеса. По този начин заради по-доброто заплащане се наблюдава изтегляне на кадри от частния към публичния сектор. Липсата на електронно правителство е съчетана с липсата на отчетливи критерии за различно третиране на резултатите на всеки индивидуален служител в публичната администрация. С едно увеличение, наложено на България, ще последват изключително сериозни последици за българската икономика.

В условията на надигаща се тенденция за протекционистична политика на много от страните в света, както и сериозните трудности, причинени в следствие на пандемията от COVID-19, Палатата счита, че е необходимо да се подхожда предпазливо към имплементирането на нови правила и директиви, за да не се увеличат и без това многобройните тежести, с които е обвързана предприемаческата дейност в ЕС и в частност в България.