В периода 17-20 май бе реализирана визита за обмяна на добри практики на представители на АОБР в гр. Осло в рамките на проект STRONG, финансиран по линия на Норвежкия финансов механизъм. По време на визитата бяха представени основните характеристики на скандинавския модел на социален диалог, сред които се откроява следното:
⇒ Основните участници в социалния диалог в Норвегия са работодателските и синдикалните организации, които се събират на всеки четири години, за да се договарят и обсъдят подписването на колективните трудови договори.
⇒ В основата на социалния диалог е т.нар. базово споразумение (basic agreement), създадено през 1935г., което се счита за конституцията на трудовия живот в Норвегия
⇒ Държавата няма пряко участие в социалния диалог и организира среща от протоколен тип с работодатели и синдикати на всеки две години. Принципният подход е да се създадат условия за преговори, а те да се водят между работодателите и синдикатите с минималната намеса на държавата.
⇒ В основата на успешния норвежки модел са доверие, прозрачност, толерантност и взаимно зачитане на интересите, които от своя страна са спомогнали за установяване не демократичен социален ред в страната.
⇒ За разлика от българските браншови организации норвежките такива не членуват в NHO, но съществува задължение за фирмите да членуват както в националната така и в съответната секторна организация.
⇒ В Норвегия не съществува минимална работна заплата като елемент на социалния диалог.
⇒ Трудовите спорове се решават на две нива в зависимост от типа спор:
o Принципни искания (Disputes of interest), свързани с бъдещото съдържание на колективните трудови спорове. Разрешават се от националния медиатор.
o Юридически спорове (Legal disputes), свързани с тълкуване на съществуващи споразумения. Разрешават се от Трудовия съд, включващ независими съдии и представители на работодателите и синдикатите.