Цветан Симеонов: Администрацията показва завидна устойчивост в съпротивата си срещу електронното правителство

Администрацията в България показва завидна устойчивост в съпротивата си срещу въвеждане на електронно правителство. Но няма друг път за България, ако тя иска да привлича инвестиции. Много симптоматично е, че намаляват с всяка изминала година инвестициите в България, при условие, че имаме перфектни макроикономически показатели.

Това каза в интервю за БГНЕС Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП.

Неговата оценка дни преди приключването на българското председателство на Съвета на ЕС е по-скоро положителна – първо за това, че България стана изключително видима и за европейските си партньори, които бяха у нас многократно на посещения по различни инициативи. Второ затова, защото България стана интересна и за света, тъй като ЕС е организация, без която светът не може да функционира. Затова БТПП оценява, че европейското председателство с усилията на всички бе превърнато в един голям успех за България. За страната ни има нови измерения и ново доверие в България.

Конкретно за бизнеса, от гледна точка на БТПП е особено важно, че нашите членове започнаха по-живо да се интересуват от това, което се случва в Европа, започнаха по-внимателно да следят резултата за промени в европейските нормативи, което ще бъде от важно значение за по-нататъшното ни активно участие в подобряването на ЕС. Ясно е, че той е едно голямо постижение, но постижение, което се нуждае от усъвършенстване. Ние сме амбицирани като търговска палата с нашите членове да играем роля в това подобряване на ЕС, заяви Симеонов. Той подчерта, че вече е налице успешният резултат от действията на палатата и на евроклуба, който функционира още преди започване на работа за присъединяване към ЕС, а именно да поддържат на високо ниво консенсус в българското общество за европейската ни интеграция. Все още никой не е поставял сериозно въпроса за това дали е разумно да бъдем членове на ЕС, или не – което е добре за нашето бъдеще. Надяваме се с промените, които ще бъдат внесени, онези елементи в европейската интеграция, които накараха Великобритания да започне оттеглянето си от ЕС, да бъдат избегнати, подчерта председателят на БТПП.

В нашите среди има широка подкрепа на еврото, бизнесмените, а и търговците отдавна изчисляват и в евро своите цени и своите разходи и печалби. Това стана след въвеждането на Валутния борд след 1997 г. ние вече мислим в евро, така че влизането ни в Еврозоната ще бъде само завършекът на един процес, който действа в нашата икономика. Правили сме задълбочени оценки - ние не сме първите, които ще влязат в еврозоната след като сме били в период на преход. Абсолютно във всички страни от ЕС, включително и в по-малки от нас страни, резултатите като цяло са положителни – най-малкото за това, че не се водят сметки в две различни валути. Колкото и да се стремим да намалим таксите на банките, тези разходи са един допълнителен данък към българския бизнес за това, че не сме се присъединили още към еврозоната. Смятам, че самият преходен период при нас ще бъде много по-безболезнен. В крайна сметка, влизайки в еврозоната, ние ще имаме и предимствата за това да ползваме кредити с по-ниска цена. Страните, които търгуват с България извън Европа, продължават по стар навик да включват в своите сделки и оценки на сътрудничеството и риска от обменния курс, което отдавна след въвеждане на валутния борд, не съществува. При влизането ни в еврозоната много подобни наглед дребни неща ще бъдат изчистени в търговските отношения и сравнимостта на нашите успехи ще бъде по-добра, ако тя не се преизчислява от лева в евро. В крайна сметка ползите са повече от недостатъците. Дори нашите анализи показват, че по всички елементи в България е по-добре, отколкото са изискванията към страните, които вече са в еврозоната. Т.е. ние сме готови от макроикономическа гледна точка да бъдем в еврозоната, категоричен е експертът.

Той обаче напомни, че дисциплината в еврозоната на първия етап не беше като че ли достатъчно висока. Контролните органи, в случая Централната банка, изглежда не си свърши както трябва работата, защото иначе няма как да бъде обяснено това, че имаше затруднения в еврозоната, най-големи в Гърция, не малки в Португалия, в Испания, които не бяха решени. Това ни кара да бъдем нащрек в процеса на присъединяване към еврозоната, за да не се наложи нашите фирми да плащат за грешките на предишното управление на еврозоната. По отношение на банковия съюз Симеонов подчерта, че и БТПП, и всички работодателски организации са склонни да убеждават членове си да искат присъединяването на България. Банковият съюз е първа стъпка, вярвам, че в предвидимо бъдеще ние ще бъдем част от еврозоната, допълни той.

Колкото до българския бизнес, да той има своите проблеми. За последните години настъпи съвсем малка промяна в приоритетите за промени в икономическата, а и въобще средата, в която се работи, в България. Допреди няколко години най-голям проблем беше електронното правителство. Но напоследък възникнаха и такива като набирането на квалифицирана работна ръка. Бизнесът се обезсърчи и не вижда светлина в тунела за въвеждане на електронно правителство. Предприемат се мерки, но много от тях са палиативни. В дългосрочен план важно е образованието, достъпът на чужденци до нашия трудов пазар трябва да се реши по-категорично. От наша гледна точка най-сериозен е проблемът с електронното правителство. Ясно е, че администрацията в България показва завидна устойчивост в съпротивата си срещу въвеждане на електронно правителство. Но няма друг път за България, ако тя иска да привлича инвестиции. Много симптоматично е, че намаляват с всяка изминала година инвестициите в България, при условие, че имаме перфектни макроикономически показатели. Симптоматично е и това, че тези макроикономически показатели са стимул само за тези, които вече са инвестирали в България. Те очевидно са намерили своя път в лабиринтите на българската бюрокрация и над 95% от тях възнамеряват да разширяват своите инвестиции у нас. Това не е достатъчно, ние трябва да създаваме конкуренция и между инвеститорите. Това означава да решим и другите проблеми с електронното правителство, за да не ги плашим изначално. От друга страна и съдебната система, като последна инстанция за решаване на споровете не работи добре.

Бизнесмените се чувстват несигурни и не могат да защитят като цяло своите интереси. Специално в търговския сектор те имат на разположение арбитражния съд към БТПП, който е на светлинни години не само от българските арбитражи, а и в света, защото е изцяло дигитализиран и е сред най-модерните арбитражи. Но ако не се оправи цялостно съдебната система, също не бихме могли да очакваме окуражаване на чуждестранните инвеститори. Корупцията е подразбиращо се продължение на административната тежест, смята Симеонов. Тя е свързана и с един друг недостатък – не добре функционират контролните органи в България. Разпоредбите на ЕС, които на нас ни се налагат, в много сериозна част са излишни и са в тежест за бизнеса. Ние обръщаме сериозно внимание на всяка една разпоредба, която се налага на бизнеса. Така е и с наскоро влезлия в сила регламент за защита на личните данни. Ние сме много внимателни за това разпоредбите да бъдат така формулирани, за да не се превърне това в още едно поле за подборен обстрел на неудобни фирми. Виждаме, че Агенцията за защита на личните данни работи с доста сериозно забавяне и то в период, когато разпоредбите още не са влезли в сила. Какво остава да мислим за времето, когато тя ще трябва да следи за тяхното прилагане. Там имаме притеснение, че отново обект на проверки, контрол и в крайна сметка и тормоз чрез глоби ще бъдат фирми, неудобни на тези, които определят длъжностните лица в агенцията, заяви Цветан Симеонов. /БГНЕС

Видео ТУК