АОБР: Готви ли се нова изненада в енергетиката?
В съответствие със Закона за енергетиката, Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е задължен да поддържа определен със заповед на министъра на енергетиката студен резерв, обезпечаващ безопасното и ефективно функциониране и управление на електроенергийната система. ЕСО изкупува този резерв от централите и при необходимост го активира. Приходите за това ЕСО получава от цената за достъп до електропреносната мрежа, която се определя ежегодно от КЕВР и се плаща за всеки пренесен по мрежата мегаватчас. Следователно, всички потребители на електроенергия в България – както битови, така и индустриални, сме силно заинтересовани от начина, по който работи системата за резервиране, коректността на участниците в нея, както и стриктното съблюдаване на правила на търговия по прозрачен, проследим и пазарен начин.
Практиката след август 2013 г. у нас е министърът на енергетиката да определя средногодишна стойност на резерва от 500 МВт. През зимните месеци този обем достига 700 МВт, докато през останалия период е около 300 МВт.
Естествено е всеки потребител на електроенергия, както и избраният от същите тези потребители министър, да се стремят към оптимизация на разходите по резервиране. Но оптимизация в полза на потребителите, а не на заинтересовани производители на електроенергия. Първото представлява естествено задължение на ресорното министерство и ръководещия го екип, второто народът простичко нарича „далавера“.
През януари 2017г., поради ред неблагоприятни фактори – обективни и субективни, станахме свидетели на съществен енергиен дефицит в системата, при който лъснаха крадливи схеми за злоупотреби с резервирани, но нефункционални генерационни капацитети. Наложени бяха насрещни санкции, които се оказаха непропорционално ниски спрямо причинените щети/откраднатите пари. С други думи, случилото се демонстрира неадекватност.
Директива Енергийна ефективност 2012/27/EО е транспонирана през 2014 г. в нашето законодателство и, по-специално - в Закона за енергийна ефективност, но за съжаление не в цялост – надяваме се, поради чиновнически пропуски, а не умишлено. Конкретно т.4 на чл.15 от Директивата казва, че „Държавите членки ... в рамките на Директива 2009/72/ЕО правят необходимото тарифиране да позволят на доставчиците да повишават участието на потребителите в ефективността на системата, в т.ч. чрез оптимизиране на потреблението.“ След това, т.8 на чл.15 от Директивата казва, че „Държавите членки гарантират, че националните енергийни регулаторни органи съдействат ресурсите на потреблението, като напр. оптимизацията на потреблението, да бъдат част от пазарите на едро и на дребно наред с доставките.“
С други думи, и производителите на електроенергия, и потребителите при равни условия следва да се състезават за резервирането на електроенергийната система. Пиковите натоварвания не е задължително да се покриват само от генерацията – преоразмеряване на парка и мрежите, безполезни инвестиции, ниско КПД, не гарантира най-добрата цена. Всъщност отдавна за това има гъвкава генерация плюс диспечеруеми товари (т.н. Demand Supply Response) във всички сегменти – битови потребители, офиси, услуги, разпределение, МСП, големи индустриални потребители и, не на последно място – промишлени батерии.
Адекватните добри практика се откриват лесно ако се разгледат механизмите на резервиране в шест държави на ЕС - Германия, Франция, Белгия, Италия, Гърция и Полша, чиято нотификация приключи миналия месец – на 7.2.2018г. Впрочем, нотификацията бе наложителна именно поради задължителното равноправно третиране между потребители и генерация при осигуряване на резерва (справка – разследването на ЕК за държавна помощ No. SA.42955(2016/N-2) – Germany Network Reserve).
Вместо рационални действия в съответствие с горенаписаното, ние, представителните на национално равнище организации на работодателите, научаваме, че се подготвя увеличение в количеството закупуван студен резерв до 1000 МВт. Анализирайки наличните капацитети в страната, както и публикуваните новини за модернизации и реконструкции, можем да прогнозираме заявки, както за ново интензивно газопотребление от порядъка на 600 - 800 млн. н.м3 годишно, така и за ангажименти за изкупуване на електроенергия на непазарни цени – вероятно от НЕК, т.е. като част от микса на електроенергия в обществения доставчик. Имаме основания да предполагаме, че заявените обеми ще са в диапазона 1,8-2,4 млн. мегаватчаса, което според различни ценови хипотези води до нова далавера в енергетиката за около 200 млн. лв. годишно. Питаме се, колко ли гъби и билки трябва да се произведат, за да се оправдае една нова когенерация с електропроизводство като горепосоченото? Една нова далавера с мащаби на трета „американска“ централа! Естествено, с негативен ефект за всички потребители на електроенергия.
С оглед значимостта на подобни действия и с цел да се избегне изненадата от евентуални управленски и регулаторни решения, настояваме Министерството на енергетиката, вкл. и в качеството си на принципал, както и КЕВР своевременно да ни предложат становищата си по повдигнатите в тази позиция теми.
