БТПП: Минималната заплата е престация на положен труд по трудово правоотношение

Европейската комисия започна втория етап от консултацията с европейските синдикати и организации на работодателите относно начините да се гарантират справедливи минимални работни заплати за всички работници в Европейския съюз. В тази връзка БТПП подготви Становище относно консултационния документ. 

БТПП принципно подкрепя инициативата за стартирането на дискусии в ЕС в рамките на тристранното сътрудничество по въпроса за минималните заплати, който също е и сред основните приоритети на Асоциацията на организациите на българските работодатели за 2020 година.

Липсата на прозрачен механизъм с ясни критерии в България, отбелязано изрично в документа, отразяващ втората фаза за консултации, е дефект на пазара на труда, който отдавна трябваше да бъде отстранен, заедно с административното й налагане като доказано непазарен инструмент. Палатата разглежда стартиралата инициатива на Европейската комисия като една добра стъпка страната ни да приеме механизъм за определяне на минималното трудово възнаграждение. Крайно време е България да започне да спазва произтичащите ангажименти от Конвенция 131 на МОТ относно минималната работна заплата и да въведе прозрачен механизъм с обективни критерии за определяне и изменение на минималната заплата.

                БТПП представи някои предложения по консултационния документ:

1. Предвид ролята на Международната организация на труда за разработване и приемане на международни трудови стандарти под формата на конвенции и препоръки за изпълнение, според БТПП инициативата на ЕК за минималните заплати следва да бъде под формата на препоръки, а не като директива. Мотивите за това са свързани и с отчитане на спецификите на всяка държава и зачитане на постиженията на трипартитното и двупартитното сътрудничество в държавите-членки. В някои от страните в ЕС няма законово определяна МРЗ (Дания, Финландия, Швеция, Австрия, Италия и Кипър) и каквито и да промени (вкл. законови) не трябва да подкопават трудово-правните отношения при договаряне между работодатели и синдикати. Тук е важно да се отбележи, че би било полезно и да се направи изследване дали всички държави-членки изпълняват поетите международни ангажименти по ратифицирани конвенции.
    
2. За БТПП важен приоритет продължава да бъде насърчаване договарянето на минималната работна заплата в колективни трудови договори на ниво предприятие, предвид голямото различие на икономическите и финансови възможности на предприятията, даже от един или сродни отрасли/браншове.
    
3. Както е видно от статистиката, минималната заплата в страните членки, където има законово установена, се различава значително, измерена в парична стойност (евро), в паритет на покупателната способност, като дял от брутната медианна работна заплата. Има значителни разлики и в данъчно-осигурителната тежест при минималната работна заплата (МРЗ). Палатата препоръчва при подготовка на последващи анализи в процеса по консултиране да бъдат допълнени с детайлна информация за производителността на труда по страни и законодателните особености за всички страни. Както е ясно минималната заплата е престация на положен труд по трудово правоотношение и като такава следва да е функция и зависима от нивото на производителността на труда.
    
4. БТПП подчертава, че пътят към увеличаването на доходите и намаляване на различията на равнищата им в държавите-членки при запазване на конкурентоспособността на фирмите, преминава първо през нарастване на производителността на труда. Въпреки позитивните тенденции в икономиката на България през последните години, производителността на труда у нас е все още далеч от средното ниво за ЕС като през 2018 г.  в България производителността на един зает достига ниво от 47.4 на сто, при средно за ЕС 100% (елиминирани са разликите в ценовите равнища между страните, защото БВП е измерен в паритет на покупателната способност, източник: Евростат )
    
5. БТПП категорично не е съгласна в целия ЕС минималното трудово възнаграждение да е в размер на 60 на сто от средната работна заплата. Подобно съотношение на минималната заплата до средна заплата действа демотивиращо на заетите да подобряват своята квалификация и развитие. Позицията ни е във връзка със записаното предложение в документа за консултации, но и по повод различните изказвания на политически фигури, с които се оказва натиск към страните от Източна Европа да увеличават минималните заплати. Като „здравословно“ за икономиката и за пазара на труда БТПП определя съотношение на МРЗ към СРЗ около 41-42%, което е много близко до средното за ЕС ниво (за страните, където има въведена МРЗ понастоящем).
    
6. Неприемливо е също и лансирането на популистки идеи в Европа, с които няма как да се съгласим – например еднаква заплата от 750 евро в целия ЕС, което би навредило на икономиката не само на България, но и на останалите държави-членки.