НСТС обсъди законопроекти за ДБ и за бюджетите на ДОО и НЗОК за 2021 г.
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе онлайн заседание, свикано от заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова.
Социалните партньори не постигнаха единодушна подкрепа по представените законопроекти.
Синдикалните организации и една от работодателските организации - КРИБ, подкрепят проектобюджетите за 2021 г., като изразяват бележки и предложения за промени.
АИКБ и БСК не подкрепят проекта за държавен бюджет, а БТПП и ССИ се въздържат.
По проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване ССИ и КРИБ – подкрепят, АИКБ – се въздържа, БСК и БТПП – не подкрепят.
Синдикалните и работодателските организации единодушно подкрепят проектобюжета на НЗОК за 2021 г., АИКБ не подкрепи.
Становище на БТПП относно проекта на Закон за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г.
__________
В първа точка от дневния ред на заседанието на НСТС правителството и социалните партньори обсъдиха проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. като мотиви към него. Законопроектът беше представен от министъра на финансите.
Приоритетите на Бюджет 2021 са:
Политика по доходите
- Увеличаване на минималната работна заплата от 610 лв. – на 650 лв., считано от 1 януари 2021 г.
- Удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г.
- За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30% (от 1.08.2020 г.) на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители на първа линия.
- Увеличение с 10% на средствата за заплати на служителите, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството
- Разчетено увеличение на средствата за възнаграждения на изборните длъжности по реда на законодателно регламентирания механизъм.
Образование – осигурени са допълнителни средства:
- 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на учителите и 57,8 млн. лв. – за непедагогическия персонал;
- 70 млн. лв. – за изграждане и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища;
- 38 млн. лв. – за подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата в задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за децата, които не са приети в детски градини, поради липса на места в държавните и общински градини и училища;
- 36 млн. лв. – за разширяване достъпа и обхващане в задължителното предучилищно образование на 4-годишните деца;
- 20 млн. лв. – за модернизацията на училищните кабинети и изграждане на STEM среда;
- 65,9 млн. лв. – за продължаване на реформите и осигуряване на устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование, в т.ч. 48,7 млн. лв. – за увеличение на възнагражденията на най-ниските академични длъжности във висшите училища.
Политиката в областта на здравеопазването е насочена към качествено и ефективно здравеопазване с основен фокус осигуряване на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране на пациентите на необходимата медицинска грижа. Допълнително осигурените средства основно са:
- 65,7 млн. лв. – за увеличение на възнагражденията на персонала в структурите на МЗ и НЗОК, в т.ч. и за извънреден труд;
- 48,9 млн. лв. субсидии за лечебните заведения за болнична помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;
- 326,6 млн. лв. за здравноосигурителни плащания;
- 75 млн. лв. – за осигуряване на ваксина срещу COVID-19;
- 50 млн. – за изграждане на Национална педиатрична болница.
Приоритети в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на квалификацията, намаляване на безработицата и като цяло запазване на устойчивостта на системи за социална закрила с фокус към най-уязвимите групи. Осигурени са допълнителни средства за:
- 10 млн. лв. – за активна политика на пазара на труда;
- 300 млн. лв. – за продължаване на мярката „60/40“;
- 297,3 млн. лв. – за увеличението на средствата за краткосрочни обезщетения за безработица (увеличението от 9 на 12 лв. на дневния минимален размер на обезщетението за безработица);
- 73 млн. лв. – за целева помощ за семействата с деца до 14-годишна възраст при дистанционно обучение и изчерпани възможности за платен отпуск на родителите и невъзможност да работят дистанционно;
- 390 млн. лв. – за отпадане на доходния критерий за достъп до месечни помощи по отглеждане на деца до завършване на средно образование;
- 10 млн. лв. – за целеви помощи за отопление;
- 21,4 млн. лв. – за актуализиране на финансовата подкрепа за хората с увреждания по Закона за личната помощ; 122 млн. лв. – за механизма за личната помощ по същия закон и 79,7 млн. лв. – за социалната услуга „Асистентска подкрепа“, като делегирана от държавата дейност;
- 47 млн. лв. – за еднократна финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 120 лв. годишно за пенсионери с размер на пенсията от 300 лв. до 369 лв. (линията на бедност за 2021 г.)
Пенсионната политика – в Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства:
- 474 млн. лв. – за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. – на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.;
- 94 млн. лв. – за увеличение на максималния размер на получаваната една или повече пенсии от 1200 лв. – на 1440 лв., считано от 1 януари 2021 г.;
- 884,2 млн. лв. – за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. и за целогодишното изплащане на пенсии с новото осъвременяване от 5%, считано от 1 юли 2021 г.;
- 318 млн. лв. – за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г.
Други приоритети са политиката в областта на отбраната, както и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми.
В точка втора от дневния ред НСТС разгледа проекта на Закон за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Законопроектът беше представен от министъра на труда и социалната политика. Участие в дискусията взе управителят на Националния осигурителен институт.
Приходната част от предложения бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г. е съгласувана с Националната агенция за приходите (НАП), взети са предвид и указанията на министерствата от съгласувателната процедура. По отношение на разходната част – данните са в изброените по-горе приоритети в областта на социалната и пенсионната политика.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени, които целят постигане на ясна регламентация на контролната дейност на органите на Националния осигурителен институт (НОИ), също така се предвижда автоматично служебно преизчисляване на пенсиите.
В трета точка от дневния ред НСТС обсъди проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2021 г. Законопроектът беше представен от министъра на здравеопазването. Участие в дискусията взе управителят на Националната здравноосигурителна каса.
С проекта на Закон за бюджета на НЗОК се предлага при условия на извънредна епидемична обстановка вследствие разпространението на COVID-19 Надзорният съвет на НЗОК да може да гласува увеличение на средствата за болнична медицинска помощ и в тази връзка се предвижда възможност за допълнителни средства по бюджета на НЗОК по реда на Закона за публичните финанси.
В преходни и заключителни разпоредби в законопроекта са предвидени и промени в Закона за здравето (ЗЗ), Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).
С измененията в Закона за здравето се дават възможности на областните управители да взимат решения на местно ниво в условията на извънредната епидемична обстановка. Прецизират се и разпоредбите относно новата система на медицинската експертиза с цел постигане на ефективна работа на ТЕЛК и НЕЛК.
В ЗЛЗ се въвежда задължението на лечебните заведения при условията на извънредна епидемична обстановка за преструктуриране на звена за лечение на COVID, като при отказ се предвиждат две нива на санкции – глоби и спиране на плащанията от НЗОК, за които са предвидени определени критерии, и ред за извършване на оценка и анализ на лечебните заведения.
Важна промяна в ЗЗО е предвиденото задължение НЗОК да заплаща за онко-лекарствата най-ниската цена, с което да се постигне ефективно използване на средствата от НЗОК. Предлага се и нов режим на медицинските изделия – заплащане от НЗОК също на най-ниската цена.
С промените в ЗЛПХМ се регламентира Министерството на здравеопазването да договаря доставките на ваксини срещу СПИН, туберкулоза и др. Предвидено е прецизиране на кодовете са съответните лекарствени продукти.
