Предложения за нови мерки за намаляване на негативното отражение на коронакризата върху дейността на предприятията и върху икономиката на България при втората вълна на COVID-19

Представителните на национално равнище организации на работодателите в България – Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, изпратиха до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев, министъра на финансите Кирил Ананиев и министъра на икономиката Лъчезар Борисов предложения за нови мерки за намаляване на негативното отражение на коронакризата върху дейността на предприятията и върху икономиката на България при втората вълна на COVID-19.

Работодателите предлагат конкретни мерки и заявяват, че вече не може да се затварят бизнеси без едновременно с това да се стартира подкрепа на предприятията и хората.

Следва пълният текст на изпратеното писмо:

ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
ПРЕМИЕР НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ,
ВИЦЕПРЕМИЕР

Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ,
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

ОТНОСНО: необходими нови мерки за намаляване на негативното отражение на коронакризата върху дейността на предприятията и върху икономиката на България при втората вълна на COVID19.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АНАНИЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН Л. БОРИСОВ,

Пандемията от коронавирус в глобален мащаб въздейства изключително неблагоприятно върху всички аспекти на социалния и икономическия живот и предизвиква тежки сътресения за икономиката и финансите. Споделяме убеждението, че навременни, добре обмислени и координирани мерки за намаляване на негативното отражение на коронакризата върху дейността на предприятията и върху българската икономиката като цяло ще доведат до запазване на стопанската активност и съхраняване на потенциал, който да позволи бързото възстановяване на икономиката. Такива мерки са в пълно съответствие с общностното право и в този смисъл са допустими на национално равнище.

В този смисъл предлагаме следните спешни мерки за облекчаване на щетите, предизвикани от кризата в страната: 

I. Помощ, съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

Съобщението на Комисията, 4-то изменение на Временната рамка за мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 и изменение на приложението към Съобщението на Комисията до държавите членки относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда Мерки за подкрепа на предприятията „3.12 Помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи като „държавите членки могат да предвидят финансов принос към непокритите фиксирани разходи на предприятията, за които разпространението на COVID-19 е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност“. Комисията ще счита тези помощи за съвместими с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, в случай, че са спазени следните условия:

а. Помощта се предоставя не по-късно от 30 юни 2021 г. и покрива непокритите фиксирани разходи, направени през периода от 1 март 2020 г. до 30 юни 2021 г., включително разходи, направени през част от този период („допустим период“);

б. Помощта се предоставя въз основа на схема на предприятия, които са засегнати от спад на оборота през допустимия период с най-малко 30 % в сравнение със същия период през 2019 г.;

в. Непокритите фиксирани разходи са постоянните разходи, направени от предприятията през допустимия период, които не са покрити от печалбата (т.е. приходите минус променливите разходи) през същия период и които не са покрити от други източници, като застраховка, временни мерки за помощ, обхванати от настоящото съобщение, или подкрепа от други източници. Интензитетът на помощта не надвишава 70 % от непокритите фиксирани разходи, с изключение на микро- и малките предприятия (по смисъла на приложение I към Общия регламент за групово освобождаване), при което размерът на помощта не надвишава 90 % от непокритите фиксирани разходи. За целите на настоящата точка загубите на предприятията, видни от техните отчети за приходите и разходите през допустимия период, се считат за непокрити фиксирани разходи. Помощта по тази мярка може да бъде предоставена въз основа на прогнозирани загуби, докато окончателният размер на помощта се определя след изясняване на загубите въз основа на одитирани счетоводни отчети или въз основа на подходяща обосновка, предоставена от държавата членка на Комисията (например във връзка с характеристиките или размера на определени видове предприятия) въз основа на данъчни отчети. Всяко плащане, надвишаващо окончателния размер на помощта, се възстановява;

 г. При всички случаи общият размер на помощта не надвишава 3 милиона евро на предприятие. Помощта може да бъде предоставена под формата на преки безвъзмездни средства, гаранции и заеми, при условие че общата номинална стойност на тези мерки не надхвърля общия праг от 3 милиона евро на предприятие; всички използвани стойности трябва да бъдат в брутно изражение, тоест преди облагане с данъци или други такси.

Една такава подкрепа, препоръчана от ЕК и ВЕЧЕ прилагана в редица европейски страни, може да бъде бързо осъществена / администрирана от Националната агенция по приходите. НАП може да създаде такава функционалност на интернет страницата си за отдалечено заяваяване на необходимостта от подкрепа, разполага с цялата необходима информация за определяне на съответните стойности за всяка компания и административния капацитет за бързо осъществяване на плащанията. Такива са и добрите практики в другите страни от ЕС.

II. Помощ под формата на отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски.

Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашното разпространение на COVID-19 (Временната рамка) на Европейската комисия (ЕК) предвижда помощи под формата на отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски, като помощта се отпуска преди 30.06.2021 г. и крайната дата на отсрочването може да бъде 30.06.2021 г.

Министерството на финансите, както и Националната агенция за приходите разполагат с достатъчно експертен капацитет, както и с технологична инфраструктура (портал за електронни услуги на НАП), така че да се създаде механизъм за отсрочване на определена част от дължими суми, така че от една страна приходите в бюджета да не бъдат сериозно засегнати, а от друга страна в бизнеса да останат ликвидни средства, които да се използват за покриване на текущи разходи, запазване на заетост и стимулиране на потреблението, които в момента са основните негативни последици от кризата.

След анализ, предлагаме да се създаде алгоритъм за отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски в определен процент, приложим за фирми, които имат реализиран спад в оборота, проследимо от Справките – декларации за ДДС, подавани в НАП или от други източници на информация. Спадът в оборота със съответната функционалност в портала на НАП може автоматично да се изчислява и да показва допустимата сума и срок за отсрочване на задълженията към НАП.

Пилотно механизмът може да се приложи за минал период (м. февруари 2020 г. – м. октомври 2020 г. ), за да се избегне злоупотреба от декларирани неверни данни за оборота. В менюто с услуги на НАП може да се добави функционалност „Отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски съгласно Раздел 3.9 от Временната рамка на ЕК”. В това под-меню предприятието просто отбелязва, че иска да се възползва от механизма и след това новата функционалност автоматично трябва да изчисли, въз основа на вече подадените декларации сума, срок на отсрочване и приложим данък и/или осигурителни вноски. На фирмите трябва да се изпраща уведомление по електронен път в срок от 1 седмица от датата на отбелязване в новото под-меню за какво са одобрени съгласно механизма. В случай на неодобрение също трябва да се изпраща електронно уведомление и да се предвиди срок за представяне на възражения, в отговор на който НАП може да извършва по-обстойни проверки/ревизии, което ще предпоставя въздържане от страна на недобронамерени кандидати към заявяване на подкрепа.

Въвеждането на механизма по-горе от една страна ще осигури по-бърза и адекватна ликвидна подкрепа за бизнеса (като дължимите суми не се опрощават, а се отсрочват, т.е. бюджетът ще получи средствата в по-късен период от време, а от друга страна ликвидността на предприятията и потреблението, което генерира данъци ще бъдат адекватно подкрепени).

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ДОНЧЕВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н АНАНИЕВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н Л. БОРИСОВ,

Съзнаваме сериозността на предизвикателствата, пред които сме изправени, както и отговорността за вземаните решения. Затова сме готови да участваме чрез наши представители в обсъждане на предложените по-горе, както и на други мерки, насочени към преодоляване на последствията от кризата и запазване и възстановяване на икономическата активност. Убедени сме, че ново затваряне на бизнеси не може повече да се прави без ЕДНОВРЕМЕННО с това да се обявят мерки за подкрепа на компаниите и хората!

С уважение,

Кирил Домусчиев,
Председател на КРИБ,
Ротационен председател на АОБР за 2020 г.,
От името и по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ