Част от разписаните процедури за издаване на „Европейска синя карта“ са прекалено усложнени и нормативно заложените срокове могат да бъдат съкратени нaполoвина, при добър синхрон и бърз електронен обмен на служебната информация между отговорните институции. Това сочат резултатите от експресно проучване на БТПП сред членовете, проведено през този месец.
Не е логично една подобна процедура да е с продължителност повече от 10 до 14 работни дни до получаване на „Европейска синя карта“, при наличие на данни за под 1000 заявления за 2019 г. преди пандемията от Ковид 19.
В повечето случаи администрацията не може да отговори на темповете, с които се движи бизнесът и това подлага на затруднения развитието на предприятията.
Проучването показа, че сред основните трудности за получаването на „Европейска синя карта“ са бавната процедура и изискването за много документация, непознаването на процедурата, както и недостатъчно добре рекламираната възможност за работа със „Синя карта“ у нас. Работодателите изтъкват като причина за недостатъчно големия интерес за работа в България от страна на висококвалифицирани служители от трети страни и незавършеният процес по присъединяване на България към Шенгенското пространство, което спира тези лица да пътуват свободно в ЕС и поради това те предпочитат други страни от ЕС.
БТПП като работодателска организация продължава да настоява за намаляване на административната тежест за бизнеса и за политики, които да позволяват гъвкавост при наемането на чуждестранни специалисти.
В хода на проучването бяха проследени и очакванията на работодателите относно ефекта от приетите промени в регламентацията на „Европейската синя карта“ на ниво ЕС. Тъй като тези промени са в синхрон с политиката на Съюза за засилване влиянието на Европа в дигиталния свят, доминира мнението на работодателите, че и България не трябва да отстъпва от позицията си на страна с висококачествени ИТ и др. вид услуги.
Българските закони ще трябва да бъдат изменени и приведени в съответствие с одобрените от Европейската комисия и Европейския парламент изменения на чл. 5 от Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година за намаляване наполовина на минималния срок на сключването на трудов договор и размера на брутната работна заплата за получаването на „Синя карта“. Тези условия ще допринесат за по-широкия достъп на работници от други страни до пазара на труда у нас, при равни условия.
Чрез тези предстоящи законодателни промени в българското законодателство ще се създаде възможност за по-достъпна работна сила (чрез премахване изискването за 150% от СРЗ) и по този начин ще се подобрят условията за запълване на липсите от висококвалифицирани кадри. Бизнесът се надява тенденцията в следващите години да е с позитивен тренд в ръста на „сините“ карти у нас, но това е свързано и с приемането на страната ни в Шенгенското пространство.
Приложение: Детайлните резултати от проучването Т У К
Контекст
След преговори, продължили повече от пет години, през месец май тази година Съветът на ЕС начело с португалското председателство и Европейският парламент най-накрая постигнаха съгласие за изменение на директивата от 2009 г. за синята карта. По време на пленарната сесия в Страсбург миналата седмица евродепутатите официално дадоха съгласието си за мащабни промени в общоевропейската схема за наемане на висококвалифицирани кадри от трети страни.
Променят се както изискванията за заплащането, така и срокът на картата, както и основната пречка - доказване на дипломи и че няма такива свободни служители в съюза. Намаляват се административните тежести и срокове при кандидатстване и издаване и се увеличат правата на работниците.
Кандидатстването за синя карта ще може да се инициира както от работника, така и от бъдещия работодател и отпада най-проблемното досега условие - задължението на работодателя да докаже, че свободната позиция не може да бъде запълнена от професионалист със същото или друго европейско гражданство. Това ще остане да важи само за онези работници, които не могат да удостоверят квалификация чрез документи, а само на база работен опит.
След формалното одобрение на тези текстове и от Съвета на ЕС и публикуването им в държавен вестник държавите членки ще разполагат с две години, за да адаптират националното си законодателство към тях.