Препоръки от членовете на БТПП за подобряване на образованието

В началото на тази седмица БТПП оповести резултати от свое проучване относно оценката на бизнеса за образованието в страната и за очертаващите се потребности от специалисти в идните 10 години. То се проведе през първата седмица на февруари 2014 г. по електронен път.

Палатата систематизира конкретните предложения на предприемачите за подобрения в образователната сфера, посочени в анкетното проучване:

1. Висшето образование трябва да бъде градимо с практически умения и работа в реална среда - стажантски програми, практики в предприятия и т.н.
2. Повече практически занятия и стажове на учениците от средните професионални училища.
3. Практическа връзка между потребностите и развитието на бизнеса и предлаганите специалности в университетите, програмите за обучение, стажовете.
4. Да се прилагат практически упражнения в процеса на обучението. Да се работи по "case studies" вместо чиста теория. Да се набляга на работата в екип - писането и правенето на курсови работи, БЕЗ ПЛАГИАТСТВАНЕ.
5. Да бъдат възстановени техникумите. Кадри от този тип са по-необходими, отколкото висшисти. Висшисти са необходими за конструкторски колективи.
6. Въвеждане на задължителни стажове по пример на немската AZUBI програма.
7. Въвеждане на дуалната система в България.
8. Тясна връзка на образователните институции с бизнеса. Въвеждане на система на стажове - срещу академични кредити и при преминаване в горна образователна степен (напр. от бакалавър към магистър).
9. Повишаване на качеството на преподаване.
10. Обмен на преподавателски кадри с чужди водещи университети.
11. С изключение на фундаменталните науки (математика, физика, химия) всички приложни, търпят бързо развитие, което в много слаба степен намира отражение в процеса на преподаване (резултат, разбира се, и върху качеството на преподавателите).
12. Образователните програми не са систематизирани и целенасочени. Учат се много предмети по малко и резултатите са до средното ниво.
13. Децата са натоварени, но психически, а не умствено. Не им се дава възможност да мислят, а само да "зубрят" . Предлага се да се предвиди: всеки ден по един час спорт /активен физически спорт/; 2 часа психология; задължителни клубове по интереси, за да им се привлече вниманието. разбира се, това е всеобщ проблем на учители и родители.
14. За средното - въвеждане на единен одобрен от МОН учебник по всеки предмет; Учебната програма да се изчисти от ненужната теория; учебният материал да е на достъпен за децата език, съобразен с възрастта им; да се въведат практически занимания по гражданско поведение. За висшето: драстично намаляване на броя на ВУЗ-овете; държавата да се допитва до работодателите за нуждата от дадени кадри.
15. Земеделието и туризмът са ключови индустрии с големи възможности за лична реализация, растящи пазари и създаване на трудова заетост, но трябва да се разглежадт само през призмата на интелигентно земеделие и качествен туризъм, а това е нещо, върху което може да се работи и в образователната сфера
16. Хората, които искат да образоват децата си в домашни условия, трябва да имат този избор. Самите учебни програми и учебници в средното образование в съдържателно отношение са една голяма стъпка назад; не се развиват уменията да се учи; учащите не умеят да пишат; изостава посланието, свързано с нашата българска национална принадлежност /часовете по история/; не се прави достатъчно за създаването на граждани, загрижени за обществения интерес, мислещи модерни хора.
17. В средното общообразователно училище да се преподава и изучава информация, която е приоритетна за страната ни за по-ефективното усвояване на еврофондовете. Конкретно: как се участва в грантови схеми, финансирани по Оперативните програми на ЕС;  какви са възможностите за фирмено финансиране, обучение, кредитиране, вкл. на млади предприемачи; какви са възможностите за финансиране на проекти и какви са мерките на ЕО за намаляване на младежката безработица; как се разработва фирмен проект за отпускане на финансово възмездно или безвъзмездно кредитиране; да се преподава и изучава обща икономическа информация и по борсова търговия/стратегия.
18. Приетите за обучение (висше образование) по държавна поръчка да се задължават да работят (по разпределение) след завършване на обучението си, но запазват възможност да си го заплатят, ако пожелаят. Заплащането на държавната субсидия за обучение на студент да се умножава с теглови (рейтингов) коефициент, оценяващ преди всичко реализацията на абсолвентите на съответното  учебно заведение и специалност и приноса им в икономиката (БВП) на страната.
19. Държавната поръчка да се ограничи до обучението по специалности с непосредствен принос към икономиката (БВП) на страната, сигурността, здравеопазването и образованието. В научно-приложните/технически ВУЗ и техникуми темите за дипломни/изследователски работи за период от 5 години да се задават от фирми/ бизнесмени, имащи конкретен финансов принос за икономиката на страната през последните 3-4 г. и се реализират/ внедряват и оценяват чрез тях и ефекта към тях. За целта да се отделят 90% от предвидените (държавни) средства за научно-изследователска и развойна дейност.
20. Преподавателският състав да може само да координира, с цел избягване на дублиране, и да допълва с цел новост; по-добра ефективност и развитие в перспектива на заявената тематика. Като гост-преподаватели в училищата и ВУЗ, особено в последните 2 години на обучение, да се привличат и канят водещи специалисти и конструктори, мениджъри и бизнесмени от фирми и организации, реализирали конкретен финансов принос за икономиката на страната или експорта през последните 3 г. Същите да могат в този период да задават до 60% от учебната им програма.