Анкетно проучване относно приложението на промените в Наредба Н-18

БТПП проведе експресна онлайн анкета сред членовете си относно новите изисквания към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за прилагането й.  Допитването бе извършено в периода 16-18 февруари 2019 година, а мотиви за него бяха постъпили сигнали от фирми.

Акценти от проучването:

На въпроса дали ще успеят да модифицират фискалните си устройства до края на март т.г., около 64% от анкетираните съобщават, че няма да се справят и искат удължаване с 6 месеца. Около 15% също няма да успеят с този срок и предлагат увеличаване му с 3 месеца. Едва 4% от участващите в проучването са отбелязали, че вече са адаптирали касовите си апарати, а останалите 17% са в процес на промяна и считат, че ще могат да приключат до 31 март т.г.

Още по-трудно изпълнимо се очертава искането за свързване на софтуера за управление на продажбите с фискалните устройства и декларирането му до 31.05.2019 година. Само 15% са на мнение, че ще изпълнят регулацията в срок. 78% искат удължаване с 6 месеца, а останалите 7% са отбелязали, че не ползват такъв софтуер и не са засегнати от това изискване.

Комплексни са причините, поради които фирмите да не могат да се справят с нормативните изисквания в указания срок: около половината съобщават, че доставчиците на апаратура и софтуер се бавят, 35% ползват софтуер, който е унифициран за всички магазини и ще е нужно повече време за промяна, 22% изпитват финансови затруднения. При 24% причините се свързват отново до самия софтуер – част от тях чакат одобрение от НАП, при други той не позволява съответните промени и преработка. Много от фирмите се замислят изобщо дали да не се откажат да приемат плащания в брой, с което ще затруднят много клиентите си и да работят само по банков път. Фирмите сигнализират още, че след като бъде променен софтуерът, е нужно и време за обучение на служителите. Членове на Палатата посочват, че времето за преработка на софтуерите е безкрайно малко, при положение че все още се одобряват фискални устройства, на които трябва да бъдат разработени функции за управление.

В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в „квази“ данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти  и др., включително и лични данни за някои от случаите – когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно.

Съвсем не е за подценяване и значителната финансова тежест, която произтича от наредбата. Практически смяната на софтуера и касовите апарати не е толкова лесен и безболезнен процес. Веднъж компаниите са изхарчили средства /и то никак не малко/ за създаване на ЕРП система, съобразена със спецификата на дейността. Инвестиционни разходи не се правят от днес за утре, те се планират. Фирмите отбелязват, че хилядите левове инвестиции, които са похарчени за касови апарати и доработка на търговски софтуер, могат да се вложат в далеч по-смислени дейности.

Според членове на БТПП Наредба Н-18 налага драстични и скъпи промени, приложими по-скоро за обекти, които работят с крайни клиенти, а не например за производствени предприятия или за търговци на едро, където се създават документи от едно място, а се принтират и събират със стоки на друго място.

Като пречка фирмите отбелязват, че не са предвидени случаите с авансови плащания или сложни сделки, които са различни от продажбите на дребно в заведения или магазини, като не е взета изобщо предвид сложността и многообразието на ЕРП системите, които се ползват от фирмите. Липсва яснота как да се процедира, когато са налице сложни сделки (например аванси, абонаменти, плащане на части, смесени плащания и др.) и само част от плащанията по тях са в брой. 

Пречки и затормозяващи фирмите са и следните регулации: невъзможността да се коригира фактура; блокирането на софтуера когато има проблем с фискалното устройство; изискването за деклариране на нефискални печатащи устройства и декларирането на новите версии на софтуера. Проблем за фирмите е и интерпретирането на плащанията чрез системата на PayPal (само чрез акаунт, без карти) като плащания в брой. 

В анкетата фирмите подчертават, че подобна наредба няма в нито една държава от ЕС.   Постоянно се предлагат и внедряват все повече нормативни актове, които затормозяват бизнеса и повишават разходите за дейност. Регламент GDPR, Наредба Н-18, Законът за мерките срещу изпирането на пари, съпроводен с правилник и обучения, вдигане на максималния осигурителен праг над 15% и др. регулации с неясни изисквания, за които ефектът е спорен, но тежестта за бизнеса си остава сигурна.