Становище на БТПП относно проекта за Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 г.
Българската търговско-промишлена палата по принцип одобрява проекта за Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 г. Проектът за стратегия изцяло е съобразен с принципите на Small Business Act /SBA/ на ЕС и като документ със средносрочен характер отразява хармонизирането на националната политика по отношение на малкия и средния бизнес с тази на Европейския съюз.
Положителни моменти в Стратегията са:
- Започва със задълбочен SWAT анализ на състоянието на МСП в България
- Посочени са тесните места в развитието на малките и средните предприятия
- Анализирани са причините за сравнително ниската производителност на труда в България
- Специален акцент има върху бързорастящите МСП
- Добавен е и секторен подход към хоризонталния подход на SBA
- Предвидени са възможности за проследяване на напредъка на страната
- Маркирани са и някои спешни мерки за подобряване на бизнес средата за малкия и средния бизнес
- Обоснована е необходимостта от повишаване на иновативността на икономиката и от преструктуриране й.
Въпреки че това е рамков документ, Палатата очаква в окончателния текст на Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 г. и в годишните програми за изпълнението й да има нужната конкретика под формата на специфични мерки, тяхното финансови измерение и отговорни органи.
При приоритетна област „Предприемачество” се вижда, че насоките за спешни действия не са много ясни и фокусирани. Липсва дори кратко разяснение как ще бъдат извършени тези действия, въпреки че като цяло са в правилната посока.
Приоритетна област „Втори шанс” също е изключително важна. Тук ясно е посочено, че възможности и условията за сравнително бързо закриване на бизнес трябва да бъдат улеснени и подобрени и че трябва да се промени обществената нагласа към закриването на предприятия, като силно препоръчително е това да става навреме при наличие на негативни тенденции в развитието на конкретния бизнес, преди да е налице огромна задлъжнялост на фирмата.
Мерките по третата приоритетна област „Мисли първо за малките” не са толкова конкретни. Реално няма нужда от нови, скъпи проучвания, при положение че и в момента правителството се съветва с работодатели и синдикати и има обществен диалог, който обаче трябва да бъде по-интензивен и конструктивен. Палатата препоръчва и публично обсъждане на предлаганите промени в нормативната уредба. Добре застъпено е въвеждането на т. нар. „МСП Тест”, който служи за оценка на въздействието на бъдещите законодателни и административни инициативи върху МСП. Предлагаме също предварителната оценка на въздействието на всеки нормативен акт да бъде задължителна. Това е важен ход и трябва да бъде въведен колкото се може по-скоро.
При четвъртата приоритетна област „Отзивчива администрация”, разписаните мерки са наложителни, а по-голямата част от целите са реалистични. Времето за плащане на трите основни данъка в момента е 2,5 пъти повече от средното за ЕС. Заложената в Стратегията цел е да се свали с 350 часа, което е амбициозно и поставя въпроса дали е реалистично изпълнимо в определения времеви период.
Въвеждането на електронното правителство е задължително, ако искаме да създадем модерни услуги за бизнеса, както е в развитите страни-членки на ЕС. Освен електронизацията на услугите за бизнеса, обаче, трябва да се вземат конкретни мерки за намаляване на административната тежест за фирмите – предложенията ТУК
Приоритетната област „Държавни помощи и обществени поръчки” съдържа три мерки:
1) забавянията на плащанията по обществените поръчки да бъдат напълни премахнати,
2) въвеждане на електронна система за обществени поръчки и
3) двойно увеличение на средствата по европейски фондове, насочени към МСП.
Първите две мерки са от голямо значение не само за малките и средните предприятия, но и за всички фирми в страната. За да проработи третата мярка трябва значително да се намали изискуемият праг за финансов капацитет, особено при микро и малките предприятия при кандидатстване с проекти, финансирани от ЕСИФ, особено като се имат предвид техните ограничени ресурси за разработване, изпълнение и отчитане на такива проекти.
Предлагаме широко използване на обществените поръчки за превъзлагане на всички дейности, свързани с предоставяне на услуги на малкия и средния бизнес.
Предложенията на БТПП за избягване на корупционни практики при обществените поръчки ТУК
При приоритетна област „Достъп до финансиране” отново мерките са твърде общи. Това е една от приоритетните области, в които България се представя над средното за ЕС ниво. Споменава се гарантирането на правата на кредиторите и облекчаване на условията за събиране на забавени плащания, но никъде не е посочено колко точно и по какъв начин ще бъдат облекчени. Всички проувания, проведени от БТПП сред фирмите показват, че 95% от респондентите посочват липсата на достъп до финансиране като един от най-големите проблеми, пред които се изправят. Ето защо, при тази приоритена област е необходима по-голяма конкретика.
При приоритетна област „Единен пазар” единствената спомената мярка, а именно - присъствието на българските малки и средни предприятия на единния пазар да бъде насърчено, е прекалено обща. Внедряването на нови стандарти и по-добрата информираност едва ли ще доведат до реализиране на тази цел.
И при приоритетни области „Умения и иновации” и „Околна среда” липсват конкретни мерки.
„Интернационализация” е приоритетната област, в която България е на последно място от страните членки на ЕС. Представени са няколко добри и сравнително конкретни мерки, като основните са съкращаване на времето за подготовка на документите за внос и износ и намаляване на разходите, свързани с тези документи.
При тази приоритетна област предлагаме да се набележат конкретни мерки срещу недопускане на нелоялна конкуренция чрез: нерегламентиран внос; контрабанда; внос на стоки под реалната себестойност.
Предвидените средства за провеждането на набелязаните мерки за интернационализация на малките и средните предприятия да се усвояват чрез обществени поръчки, провеждани при строг контрол и недопускане на нелоялна конкуренция от страна на държавни структури, които с бюджетни средства извършват дейности, които са в прерогативите на специализирани самоиздържащи се организации.
Палатата предлага тук да се предвидят и мерки за съдействие на фирмите за бизнес коопериране със задгранични партньори и за промотиране на продукцията им в ЕС и в трети страни. Във връзка с това предлагаме в Годишните програми за изпълнението на стратегията да се предвидят конкретни форми за сътрудничество с работодателските организации, които имат доказана експертиза в тази насока.
Общият извод от проекта за Стратегията е, че по повечето приоритетни области липсват конкретни мерки и начини за осъществяване на поставените цели. Документът е прекалено общ, дори за стратегия, и реално не дава достатъчно информация и насоки за действие. Липсват и конкретни срокове за изпълнение на отделните спешни мерки, което вече поставя под съмнение тяхната „спешност”.
