Във връзка с европейския дебат за справедливи минимални работни заплати и европейски документ „Първа фаза на консултации със социалните партньори съгласно чл.154 от ДФЕС относно евентуални действия за справяне с предизвикателствата, свързани със справедлива минимална заплата“ БТПП изпрати становище до министъра на труда и социалната политика Деница Сачева.
БТПП не възразява срещу инициативата за стартирането на дискусии в ЕС в рамките на тристранното сътрудничество по въпроса за минималната заплата, който също е и сред основните приоритети на Асоциацията на организациите на българските работодатели за 2020 година. Палатата обаче отбелязва, че липсата на прозрачен механизъм с ясни критерии за определяне на минималната заплата в България, съпроводена от административното й налагане като доказано непазарен инструмент, трябваше отдавна да бъде преустановено. Така че стартиралата инициатива на Европейската комисия се приема като една добра стъпка, за да се постигне консенсус по механизъм за определяне на минималното трудово възнаграждение, изпреварващ по-дългия процес на съгласуване в ЕС.
От друга страна Палатата представи някои предложения, които да се имат предвид при продължаване на преговорите на европейско ниво.
БТПП счита, че обособяването на единен механизъм в ЕС за определянето на минималните заплати е трудно осъществимо, предвид огромните различия. От друга страна, заслужава внимание и това, че някои от страните в ЕС нямат законово определяна МРЗ (Дания, Финландия, Швеция, Австрия, Италия и Кипър) и каквито и да промени (вкл. законови) не трябва да подкопават трудово-правните отношения при договаряне между работодатели и синдикати.
Макар че в документа за консултации липсва това, БТПП държи да подчертае, че категорично не е съгласна в целия ЕС МРЗ да е в размер на 60 на сто от средната работна заплата. Подобно съотношение на минималната заплата до средна заплата действа демотивиращо на заетите да подобряват своята квалификация и развитие. Позицията е във връзка с различните изказвания на политически фигури, с които се оказва натиск към страните от Източна Европа да увеличават минималните заплати. Като „здравословно“ за икономиката и за пазара на труда Палатата определя съотношение на МРЗ към СРЗ около 41-42%, което е много близко до средното за ЕС ниво (за страните, където има въведена МРЗ).