Становище на АОБР относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

ДО

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                                                               КОПИЕ:   

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (сигн. № 902-01-62 и допълнителна сигнатура № 954-04-225).

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

От името на Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОБР), обединяваща четирите представителни организации на работодателите на национално равнище, се обръщаме към Вас, тъй като беше сезирана от свои членове и браншови организации във връзка с изменението на Закона за митниците (§ 10 от Проектът за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс), с които се въвежда нов регулаторен режим. Изменението предвижда Агенция митници да може да изисква обезпечения в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за стоки към момента на декларирането. От друга страна АОБР и нейните членове са се застъпвали отделни стоки да не се внасят на територията на страната ни с нереално ниски цени.

Въпреки това АОБР се противопоставя на подобен подход с преходните и заключителните разпоредби на един законопроект да се въвеждат изменения в друга правна материя.

Дори подобни регулаторна мерки да са наложени заради задълженията на България като страна членка на Европейския съюз съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 и свързаното законодателство, то подобни мерки и механизми най-малкото е необходимо да бъдат обсъдени със заинтересованите страни преди да бъдат законодателно въведени на национално равнище.

Към настоящия момент в Европейския съюз подобно обезпечение се налага чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS”) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre)“, която определя средна цена на стока в риск и изчислява необходимото обезпечение. Системата  „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS”) обаче не е законодателно определена да извършва подобна оценка на риск за стоки на територията България. Подобни изчисления могат да се извършват само с БИМИС (Българска икономическа митническа информационна система).  В случай, че подобни мерки са заложени в БИМИС, какви са основанията за това и по какъв начин икономическите оператори могат да получат информация за тях.

Налагането на обезпечителни мерки за текстил, облекла, обувки и др. стоки, без ясна информация за вида на стоките и техния произход, и метода определящ обезпечението ще доведе до значително увеличение на разходи за складови и терминални такси, за изпитания, неустойки по вече сключени търговски договори и оттук и до вероятност за фалити на част от икономическите оператори.

България е държава на малък и среден бизнес и подобна непрозрачна политика и регулативни механизми от страна на митническите власти ще постави икономическите оператори в неконкурентоспособна среда спрямо европейските вериги.

Всякакви промени от такъв характер (като определяна на прагове на цените) е необходимо преди да бъдат въведени, да бъдат обсъдени с всички заинтересувани страни и най-вече с работодателските организации. Противоконституционно е да се фиксират т.нар. „справедливи цени“ по нормативен път, в страна изградена на принципа на пазарната икономика и дори това да бъде наложено като мярка заради общностното законодателство, то не трябва да е с прекомерен характер и ограничаващо възможностите за вносна търговия.

Във връзка с гореизложеното АОБР счита за уместно да поиска да не бъдат приети предложените промени в нормативната уредба, преди да бъдат направени обсъждания и дадени разяснения на следните въпроси:

•        Какъв точно механизъм ще бъде избран за определяне на обезпечението?

•        Какъв ще е подходът към „заварените” случаи?

•        Къде можем да се запознаем със списъка с рисковите стоки и съответно с определените справедливи цени, по които ще се налага обезпечението?

•        Кой ще поеме допълнителните разходи за терминални, складови и др. такси, които ще бъдат наложени заради задържането на стоката и обезпечението?

Сигурни сме, че ще се убедите в сериозните проблеми, които ще възникнат при приемането на предложените изменения без широко обществено обсъждане и дезинформираност и сериозно ще затруднят работата на икономическите оператори.

При необходимост от подобни регулации на законово ниво предлагаме да се включим в обсъждането и с наши експерти и браншови организации.

Запазваме си и възможността да изпратим допълнително становище по текстовете след преглед на сходно европейско законодателство и допитване до своите членове.
 

Оставам с уважение,

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ
Председател на УС на БТПП
Ротационен председател на АОБР за 2019 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ