Цветан Симеонов: Ако след влизането ни в еврозоната има инфлация, основният фактор няма да бъде присъединяването към еврото

Ако в България след присъединяването към еврото има инфлация, основният фактор няма да бъде присъединяването към еврото, коментира председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата  Цветан Симеонов на кръгла маса "Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България – ползи, предизвикателства и рискове" в Народното събрание.

Той каза, че повече от 25 години експертите на Палатата следят как върви въвеждането на еврото. Симеонов посочи, че през 2002 г. осем страни са се присъединили към Еврозоната. Нито в една от тях инфлацията в годината на присъединяването не е била по-висока от годината преди присъединяването, а инфлацията след годината на присъединяването в нито една от тези страни, не е била по-висока от тази в годината на присъединяването, отбеляза той. По думите му, най-голямото притеснение на предприемачите е натискът за увеличение на заплатите.

Това, което трябва да се направи, е една кампания за фактите, които са се случили след въвеждането на еврото в страни, присъединили се преди към Еврозоната, и те да станат известни на обществото, смята председателят на БТПП.

Цветан Симеонов коментира, че мерките, които се предприемат от правителството, са доста пестеливи, и например след половин година може да се направи оценка на резултата от действието им, както трябва предварително да се даде оценка на всеки законопроект. По думите му, мерките би могло да бъдат още по-адекватни, целенасочени и пазарно ориентирани. Според него няма сериозни причини да не се прецизира цената на електричеството и да се дава на субсидирани цени само на онези с ниски доходи, а всички останали да плащат поне производствените разходи.

В дискусията в парламента се включиха политици, както и представители на академичните среди и на неправителствения сектор. Според доц. Калоян Ганев основният проблем е инфлацията, но нямаме икономическа криза. Трябва да правим политика не като за икономическа криза, а като за инфлационна обстановка, посочи той и отбеляза, че трябва много да се пазим от принос на вътрешните фактори.

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, коментира, че увеличаването на минимални работни заплати, пенсии, особено пък възнагражденията на държавни служители и на народни представители, не трябва да продължава по този начин. По думите му, това е автоматично увеличаване на разходите на работодателя за държавна администрация, което е просто неприемливо в тази ситуация. "Политиката, която би трябвало да се следва оттук нататък, е създаване на възможно най-високата предвидимост и на най-дългосрочната стабилност на процесите в икономиката, което означава да не се пипат разходи, да не се помпат възнаграждения, да се продължат всички възможни договори, които действат в икономиката - от концесиите на плажа на Обзор до минните концесии", коментира той.