БТПП: Увеличението на учителските заплати трябва да се базира на диференциран подход

По повод преговорите за увеличаване на учителските заплати и сигнал, постъпил в Палатата, за изменение на колективния трудов договор, Председателят на БТПП Цветан Симеонов взе участие в заседанието, свикано от Националния управителен съвет на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България.
Председателят на Палатата излуша позициите и активно се включи в дебата с главния секретар на Министерството на образованието, младежта и науката Красимир Вълчев, директори на училища от различни градове на страната, както и мнението на Самуил Шейнин - председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България.
 В подготовката за срещата, експерти на БТПП направиха проучване сред членовете на Палатата, което показва, че най-голямо изоставане в качеството има в средното професионално образование, според 44% от фирмите. 69% от тях считат, че обучението при повечето професионални гимназии не отговаря на съвременните процеси и технологии. Също така 73% от членовете на Палатата не са доволни от подготовката на младите хора в българските висши учебни заведения, като считат, че са необходими допълнителни знания.
 Според скалата на PISA по равнище на грамотност за четене сред 15-годишните през 2009 г., България се нарежда на 46-то място от общо 65 страни (като през 2000 г. е на 33-то място от общо 41 страни, а през 2006 г. - на 43-то от 57 страни). Страната ни е в една група по ниво на образователните стандарти със Сърбия, Уругвай, Мексико, Румъния, Тайланд, Тринидад и Тобаго.
Тревожният извод е, че 41% от българските ученици са под критичния праг за четивни умения и България е на първо място по този показател сред изследваните. Това означава, че 15-годишните притежават елементарна функционална грамотност - могат да четат и пишат, но се затрудняват при тълкуването и интерпретирането на текстовете.
Мнението на Палатата, е че с Анекса, който е предложен от Министерството на образованието, младежта и науката има опит за диктат по отношение на директорите на училищата. Това обаче, не е вариант, който би могъл да работи за подобряването на образователната система.
 Доказателство за недобре обмислени действия са изчисленията от Министерството на финансите за недостиг на средства при увеличението, предвидено в Анекса към колективния трудов договор. Това води до заключението, че изпълнението на задълженията по този договор би било непосилно.
 БТПП подкрепи увеличението на средствата за образование, но те трябва да бъдат предназначени за постигане на по-добри резултати. Условието, което постави Палатата е диференциран подход на базата постижения в учебния процес. В противен случай ще продължава тенденцията на влошаване на качеството.
След като вече имаме въведени делегирани бюджети, препоръката на БТПП е, че най-правилното решение е да се въведе реформата и да се поддържа посоката ѝ. Средствата, които се полагат на училищата от това увеличение, да бъдат дадени на директорите и в съответствие с вътрешните правила да ги разпределят така, че да бъдат стимулирани учители, които постигат добри резултати.
Все пак остават въпросите, на които трябва да се дадат отговори от Министерството на образованието, младежта и науката, синдикатите и работодателските организации в областта на образованието – кога негативната тенденция за влошаване на качеството в българското образование ще бъде обърната и дали в условията на влошаване на това качество трябва да се увеличат учителските заплати.
 Пълният текст на проучването на БТПП - ТУК