Наследствените проблеми в енергетиката намаляват, но не изчезват

Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Новините за сериозно подобрение на финансовото състояние на Националната електрическа компания (НЕК) за 2015 г., изтегленият заем от Българския енергиен холдинг (БЕХ), с който НЕК покри част от задълженията си и минималната промяна в крайните регулирания цени на електроенергията навеждат на мисълта, че секторът най-накрая е поел по пътя на стабилността. Добрите новини продължават и през лятото след като международната агенция за кредитен рейтинг Fitch потвърди кредитния рейтинг на БЕХ, отчитайки значителното подобрение на паричния поток от оперативна дейност. Веднага възниква въпросът: ако финансовото състояние на холдинга се подобрява, защо кредитният му рейтинг остава непроменен, още повече – с негативна перспектива?

Една от причините е регулаторната несигурност в страната. Експертите на кредитната агенция смятат, че въпреки подобрените финансови резултати, дружествата в холдинга трябва да покажат стабилно подобрение, а не това да е еднократен феномен. Опасностите произлизат от това, че регулираните цени както за мрежовите компании, така и за крайните снабдители не покриват икономически обоснованите разходи за дейността им и са твърде непредвидими. Към това трябва да се прибави и значителната политическа намеса при определянето на регулираните цени.

Именно това бяха част от причините, довели до изключително лошото финансово състояние на НЕК, а оттам – на БЕХ, през 2014 г., тъй като признатите разходи на обществения доставчик далеч не покриваха разходите му за изкупуване на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и по силата на споразумения за изкупуване на електроенергия (дългосрочни договори). Нещо, на което агенцията за кредитен рейтинг не обръща внимание в доклада си е, че в регулираните цени на електроенергията на НЕК за периода юли 2016 – юни 2017 г. не са включени средства нито за изплащане на лихвите, нито на главницата по отпуснатия му заем от БЕХ в размер на 535 млн. евро. Този заем трябва да се рефинансира с емисия на облигации, а падежът му е през април 2017 г. След като НЕК няма да плаща лихви по него, рефинансирането ще трябва да покрие както главницата, така и лихвените плащания, което е проявление на същия регулаторен подход, който доведе до тегленето на заема – невъзможност НЕК да си покрие разходите за дейността обществена доставка с регулираните цени.

По отношение на решението на арбитражния съд за заплащане на 550 млн. евро на Атомстройекспорт от Fitch обръщат внимание, че има вариант сумата да намалее, ако бъде постигната сделка за продажбата му на руската или на трета страна. Каквато и да е сумата, НЕК не разполага с необходимите ликвидни средства и от агенцията посочват, че те могат да бъдат набавени чрез държавното откупуване на неоперативни активи от компанията. По оценки на експертите ѝ такива активи на стойност около 460 млн. евро са свързани с изграждането на ВЕЦ „Цанков камък” и представляват основно пътна инфраструктура и язовирна стена, които по закон би трябвало да са държавна собственост. С други думи, освен че регулираните цени на компанията не покриват пълните ѝ разходи за изкупуване на електроенергия, тя е натоварена и с допълнителни разходи - изграждане на техническа инфраструктура, което е задължение на държавата.

Друга подробност, на която експертите от Fitch обръщат внимание е, че кредитният рейтинг на компанията би бил по-нисък, ако не бяха налице силните връзки с държавата и значителния дял на гарантиран дълг на БЕХ. Държавните гаранции са намалели от 50% от всички дългове през 2012 г. до 23% към края на 2015 г. и се очаква да продължат тази тенденция през следващите две години. Ако обаче нивото им намалее под 10-15%, това би имало негативен ефект върху рейтинга, допълват от агенцията.

От доклада на агенцията могат да се изведат няколко заключения:

• Финансовото състояние на БЕХ се подобрява, но е твърде рано да се каже дали това е еднократен феномен или ще се превърне в тенденция;
• Все още не са преодолени регулаторните слабости, включително политическата намеса, при определянето на регулираните цени, довели до влошеното състояние на холдинга;
• Тесните връзки с държавата, под формата на държавно гарантиране на дълга на БЕХ, подобряват кредитния му рейтинг и намаляването им го поставя под въпрос.

На практика обаче и трите са свързани: политическата намеса и грешните регулаторни решения влошават финансовото състояние на холдинга => това води до необходимост от трупане на дългове, за да продължи да извършва оперативната си дейност => предвид лошото финансово състояние кредиторите на холдинга са скептични, че ще си получат парите и искат държавни гаранции. А пък държавата отказва да даде нови гаранции, докато не се реши въпроса с текущия дефицит на НЕК.

От всичко следва, че ако политиците просто си свършат работата, независимо дали под формата на ускорена либерализация в енергетиката или по-добро определяне на регулираните цени (като не се месят в работата на регулатора), това би имало още по-добър ефект от държавна гаранция. Горният порочен кръг никога няма да бъде започнат и компаниите няма да изпитват недостиг на оперативни средства. В такава ситуация, дори и да е необходимо поемането на нов дълг, компаниите в холдинга биха били достатъчно финансово стабилни, за да могат да го обслужват безпроблемно и да не е необходима държавна гаранция. Предстои обаче да се види дали това е първата стъпка към превъзмогване на наследените проблеми в сектора или след няколко години отново ще сме в изходна позиция.