С писмо до президента, АОБР настоява да бъде сезиран Конституционния съд за промените в Закона за банковата несъстоятелност

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Упражняване на правомощие по чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

На 7 март 2018 г. Народното събрание повторно прие Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, без да бъдат взети предвид мотивите на издадения от Вас Указ № 47 за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на закона за банковата несъстоятелност, приет от 44-то народно събрание на 9 февруари 2018 г.

Представителните на национално равнище организации на работодателите сме обезпокоени от приетата същностна промяна на закона, която дава обратно действие на редица норми, с което се създават сериозни проблеми за установения в страната ни правов ред.

С приетите изменения и допълнения се нарушават, както редица вътрешни нормативни решения, така и норми, с прилагането на които страната ни е обвързана по силата на членството ни в Европейския съюз. Нарушават се редица конституционни принципи, като чл. 4 (принципът на правовата държава), чл. 17 (правото на собственост и неприкосновеността на частната собственост), чл. 19 (свободната стопанска инициатива, еднакви правни условия за стопанска дейност, закрилата на инвестициите и стопанската дейност). Нарушен е и Законът за нормативните актове, който допуска обратна сила на нормативен акт „само по изключение“ (чл. 14, ал. 1), както и забраната да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции (чл. 14, ал. 3). В отстояване на тези принципи има прогласени редица Решения на Конституционния съд като Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г.; Решение № 10 от 29.09.2016 г. по к. д. № 3/2016 г.; Решение № 12 от 11.11.2010 г. по к. д. № 15/2010 г.; Решение № 7 от 29.09.2009 г. по к. д. № 11/2009 г.; Решение № 7 от 19.06.2012 г. по к. д. № 2/2012 г.

В конкретния случай, видно от Преходните и заключителни разпоредби на закона и мотивите на вносителите, се урежда поновому и със задна дата частен случай чрез общи правила за поведение. По този начин се нарушават права, придобити добросъвестно и в съответствие с действащата към момента на придобиването правна уредба и, същевременно, се санкционира правомерно поведение. Вече са известни случаи, при които законосъобразно извършено прихващане на депозит и обезпечен кредит (заличен на това основание) по силата на приетите изменения става нищожно, вследствие на което депозитът е загубен, а заличаването на задължението – отменено, т.е. отново дължимо. Така по силата на ретроактивната уредба добросъвестният клиент на обявената в несъстоятелност банка търпи двойна санкция – губи вложените средства и отново дължи сумата по взетия кредит (плюс допълнителни разходи за нови лихви, обслужване и др.). Иначе казано, с приетия закон се засягат както вече придобити права, така и погасени задължения. Всичко това може да е основание за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове, в съответствие с принципа по чл. 7 от Конституцията на Република България.

Последователното съблюдаване на конституционния принцип за правовата държава е в пряка връзка с последователното нормиране на обществените отношения, поддаващи се на трайна уредба (така: Решение №3 от 2008 г. по к. д. № 3 от 2008 г.). Спазването на действащия правов ред е възможно само занапред, за ex nunc съобразяване на поведението с него. Именно поради това, допустимостта на обратното действие е „само по изключение“. В конкретния случай не са видни основанията, на които се допуска изключението от основополагащи за всяка правова държава принципи. Последващо прогласяване на недействителност и още повече на нищожност на правни действия и сделки, които са били изцяло законосъобразни към момента на извършването им, означава абсолютен отказ от правова държава и правна сигурност. В този смисъл, има трайна практика на Съда на Европейския съюз (Дело C‑534/16 BB construct, Дело 122/78, Töpfer v. the Commission).

Очевидното противоречие на Преходните и заключителни разпоредби на закона с практиката на Съда на Европейския съюз може да има за последица наказателна процедура на Европейската комисия срещу България, което за нас е крайно неприемливо.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Всичко изложено ни мотивира да се обърнем към Вас с призив да упражните правомощието си  по чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България, като отправите искане до Конституционния съд да се произнесе за установяване на противоконституционност на измененията и допълненията в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (изм. и доп. ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г.).

С УВАЖЕНИЕ,

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ