АОБР представи приоритетите си пред БСП

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи приоритетите си пред „БСП за България“. Работната среща бе част от поредицата срещи, които четирите работодателските организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, провеждат с политическите партии във връзка с предстоящите парламентарни избори на 26 март 2017 г. От страна на „БСП за България“ в срещата участваха Корнелия Нинова, председател на БСП, Петър Кънев, Драгомир Стойнев и Георги Търновалийски.

Работодателските организации получиха подкрепата на БСП за решаване на проблем номер едно за българския бизнес – липсата на човешки ресурси за икономиката. АОБР настоява за бърза и дълбока реформа в образованието, така че то да произвежда кадри, търсени от бизнеса, както и за въвеждане на икономически механизми и стимули за насърчаване на реализацията на завършилите млади хора в България. Бизнесът иска и преразглеждане на миграционните политики на държавата в посока ограничаване износа на български специалисти и облекчаване на вноса на работна ръка от страни извън ЕС, в които има българска диаспора на базата на двустранни спогодби. Работодателските организации се ангажираха да се включат в планираното от БСП изработване на карта на България с търсените от бизнеса кадри по места, което да помогне при определяне на план приема в професионалното и висшето образование.

Двете страни са на единно мнение и по отношение на необходимостта от мерки за насърчаване на българската индустрия и българското производство чрез пазарно ориентирани механизми. Бе обсъдена и възможността за реформа в земеделските политики, която да ограничи износа на суровини и да насърчи преработката на селскостопанска продукция в страната. В тази връзка АОБР подкрепи намерението на БСП за ограничаване тавана на субсидиите с цел повече земеделски стопани да се възползват от подпомагането и да развиват своите стопанства.

Работодателите получиха подкрепа и за намаляване на регулаторните режими и административните прегради особено пред малките и средните предприятия, включително и чрез въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие по презумпция. Съгласие има и за ускореното въвеждане на електронното управление във всички сфери на държавното управление. “Eлектронното правитителство би следвало да се въведе във всички сфери - от правосъдие до здравеопазването. Ако има проследимост в здравната сфера, средствата за този сектор могат да се окажат достатъчни,  а бюджетът за здравеопазване - не само достатъчен, но и да се повиши  качеството на здравните услуги“, изтъкна председателят на БТПП Цветан Симеонов. По думите му „Регулаторните режими трябва да бъдат сведени до минимално изискуемите от европейското законодателство, като в същото време България трябва да престане да бъде само изпълнител на изискванията на ЕС, но и да играе по-активна роля като страна член и да защитава позициите си“. В тази връзка председателят на АИКБ Васил Велев алармира за опасността да бъдат затворени енергийни мощности в Маришкия басейн в следващите години, ако се допусне през април Европейската комисия да одобри директива за големите горивни инсталации, която поставя неизпълними за България норми в посочените срокове.

Камен Колев, заместник-председател на Българска стопанска камара, призова за допускане на частния капитал в реализацията на инфраструктурните обекти в страната с помощта на публично-частно партньорство. Иван Бойков, заместник-председател на КРИБ, направи предложение за опростяване на процедурите по инвестиционните процеси. „Водещото в инвестиционните проекти трябва да е социално-икономическото развитие на региона, а контролът върху въздействието на околната среда трябва да се осъществява от държавата, а не от екологичните организации“, заяви Бойков.

Работодателските организации поставиха и въпроса за по-активни действия от страна държавата за влизането на България в чакалнята на еврозоната ЕRM2, като получиха уверението на БСП, че този разговор ще бъде проведен отново в детайли.

По време на разговорите бе отбелязано принципното различие между работодателските организации и БСП по отношение на данъчната политика. „БСП няма да отстъпи от намерението си да въведе 20% данък върху доходите над 10 000 лв.“, заяви Корнелия Нинова. „Преди да се пристъпи към увеличение на данъците, трябва да се запушат течовете в бюджета и да се съберат данъците, от тези които ги дължат“, заяви Васил Велев, председател на АИКБ. Той даде и примерен списък на пробойните, които годишно достигат 12-13 млрд. лв. – сивия сектор, контрабандата, обществените поръчки, енергетиката, инвалидните пенсии, картелите, търговските вериги, големи корпорации, които не плащат данъци в България, концесиите, неефективната администрация. „Ако публичните средства се управляват по-ефективно и прозрачно и се намалят разхищенията и кражбите, то тогава данъкоплаците с по-голяма готовност биха плащали по-високи данъци“, посочи Васил Велев.