Асоциация на банките в България и нейните членове - в информационна кампания на Европол срещу кибер измамите

Банките в България участват в информационна кампания срещу седемте най-популярни вида финансови измами, които дебнат онлайн потребителите. Кампанията, организирана от Европол, Европейската банкова федерация и партньорски организации от частния и обществения сектор, стартира днес и е част от Европейския месец на киберсигурността.

В кампанията, която ще продължи от 17 до 23 октомври, ще се включат правоохранителните органи от всички 28 държави-членки на ЕС и 5 държави извън ЕС, както и 24 банкови асоциации от Европа.

Асоциацията на банките в България и нейните членове участват в кампанията, като оповестяват и разпространяват сред банковите клиенти анимирани и видео материали, в които се съдържа информация за най-често срещаните видове измами онлайн и съвети за това как да се предпазват от тях. Видовете измами, описани в тези материали, са следните:

• Измами с компрометирани бизнес имейли/имейли, привидно изпратени от ръководител в компанията – измамници се представят за ръководители в организацията и заблуждават лицето, за да плати фалшива фактура или да направи неразрешен трансфер от бизнес сметката на компанията.
• Измами с фактури – измамниците се свързват с лицето, представяйки се за доставчик или кредитор. Те се опитват да го подведат да плати предстояща фактура на неправилна банкова сметка, контролирана от тях.
• Банкови фишинг имейли, Банкови фишинг sms-и, Банкови вишинг обаждания – лицето получава измамно обаждане, sms или имейл, с които се опитват да го измамят да сподели своя лична и/или финансова информация, която след това се използва за престъпни цели.
• Подправени банкови сайтове – измамниците използват фишинг имейли, съдържащи линк към подправения уеб сайт на банката, който изглежда почти като автентичната уеб страница. По този начин искат да съберат лични и финансови данни на лицето с цел злоупотреби.
• “Романтични” измами – измамниците се преструват, че се интересуват от романтични отношения и търсят жертвите в онлайн сайтове за запознанства, но също така могат да използват социални мрежи или имейл, за да осъществят контакт с лицето, с цел получаване на пари и/или данни и/или изнудване.
• Кражба на лични данни чрез социалните мрежи – измамниците събират лична информация за лицето чрез социалните медии, като данните могат да помогнат на престъпниците да достъпят банкови сметки, да получат кредит или да извършват друга нелегална дейност от името на лицето.
• Инвестиционни измами и измами при онлайн пазаруване – предлагат се примамлива оферта, свързана с доходоносни инвестиционни възможности или много изгодно предложение за пазаруване, на които лицето да отговори.

Интернет е много привлекателен за киберпрестъпниците, които се адаптират бързо към променящите се навици на потребителите, а Интернет средата предоставя нови възможности за измами. Мошениците използват сложни трикове, примамливи обещания и оферти, за да се сдобият с пари или ценна финансова информация от неподозиращи това лица. Измами, включващи отдавна изгубен починал роднина или добре познатата схема с „нигерийски принцове“ вече далеч не са единствените трикове. Тактиките, използвани от киберпрестъпниците, стават все по-иновативни, все по-сложни и трудно разпознаваеми.

Социалното инженерство продължава да е в основата на множество кибер престъпления, като фишингът е най-често срещаното средство за извършването му. Престъпниците използват социалното инженерство, за да постигнат редица цели: да получат лични данни, да оперират с чужди банкови сметки, да откраднат самоличност и за други незаконни дейности. Най-ефективната защита срещу социалното инженерство е обучението на потенциалните жертви, като такава на практика може да е всеки Интернет потребител.

Повече информация за най-честите видове кибер измами може да бъде намерена на сайта на Асоциация на банките в България  ТУК