Икономистите на БАН: Слабо въздействие на еврофондовете върху българската икономика

Ускорено усвояване на безвъзмездната финансова помощ по всички оперативни програми на Европейския съюз, но с много слабо въздействие върху реалната икономика отчетоха икономистите на БАН в Годишния си доклад за икономическото развитие и политики в България.

Общо, през първия програмен период от 2007 до 2013 г. страната ни е усвоила 83% от отпуснатите 11.283 млрд. евро. По този показател изпреварваме Чехия, Италия, Словения и Румъния, но изоставаме от Естония, Португалия и Финландия.

Според икономистите прирастът на БВП с използване на средствата от ЕС варира от 0,1% през 2007 г. до 0,61% през 2014 г.

Ефектът можеше да бъде и по-голям, ако прилагането на европейските програми у нас не следваше общите недъзи на средата, в която българският бизнес работи - ниска ефективност на администрацията, съчетана с корупционни схеми, заяви проф. д-р Митко Димитров.

Противно на схващането, че усвояването на средствата по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" ще окаже най-силно въздействие върху бизнеса у нас, анализът на изпълнението на оперативните програми сочи, че фактор №1 за това е бил публичния капитал, отчитат учените в доклада.

Доказателство за това е и направеният анализ на европейската програма за развитие на конкурентоспособността, в който се сочи, че тя е оказала много слабо или почти никакво въздействие върху ускоряването на икономическия растеж, повишаването на производителността на труда и високо технологичния износ, както и върху създаването и регистрирането на интелектуална, в частност - индустриална собственост.

Леко положително, но не и дълготрайно въздействие върху БВП, производителността на труда и заетостта е „произвела" и Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси". По думите на проф. д-р Искра Белева ефектът от прилагането на европейската програма върху работната сила е частичен и непостоянен. Първо, защото много малка част от включените 360 064 човека в програмите за заетост и обучение са безработни и неактивни, и второ, защото тези политики се отнасят само за периода на прилагане на самата оперативна програма. Затова и препоръката на икономистите на БАН е за по-тясно обвързване на програмите за активиране на работната сила с тези за заетост.

Ефектът от участието в програми за професионално обучение ще бъде значително по-висок, ако то се обвърже с последваща заетост по придобитата професия, заяви проф. Белева. И добави, че за по-доброто насочване на активните мерки на пазара на труда към безработните се препоръчва обучението да е базирано на придобиване на професия и квалификация, а не на „общи умения".

По отношение на човешкия капитал анализът на икономистите на БАН сочи основните политики за подобряване на качеството на обучението в съответствие с търсенето на пазара на труд и подобряването на достъпа до образование. Изведени като приоритетни оси 3 и 4 на ОП „Развитие на човешките ресурси", усвоените средства по тях са съответно 88.7 и 92%, заяви Ирена Зарева от Института. Според нея, тъй като прилаганите политики нямат количествени измерения за качество, като цяло връзката на обучението с търсенето на труд през първия програмен период остава слаба.

Като цяло за ОП „Развитие на човешките ресурси" икономистите на БАН препоръчват устойчивост на провежданите политики и подобряване на контрола върху качеството на осъществяваните проекти с оценка на ефектите от дейности. С цел подобряване достъпа до образование се препоръчва и обвързване на включването в обучение да протича паралелно с повишаването на неговото качество, се казва още в доклада.