Проф. Митко Димитров, БАН: реални реформи, за да има икономически растеж
Снимка: money.bg
„Източникът на икономически растеж в България трябва да се търси в решаване на проблемите с високото равнище на корупция, враждебната бизнес среда, некачествените услуги в съдебната система и администрацията, неправилното използване на природните ресурси, и демографската криза".
Това заяви проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН при откриването на международна конференция на тема: „Икономически растеж: Стимули и ограничители", организирана от Института за икономически изследвания при БАН. Той допълни, че са необходими реални реформи, особено в неефективните сектори, за да имаме икономически растеж.
„България ще трябва да догонва страните от ЕС по икономически растеж.", заяви вицепремиерът проф. д-р Йордан Христосков при откриването на научния форум. Той поздрави организаторите за добре подбраната и актуална тема. „Темповете на икономически растеж са важни, защото от това ще зависи дали ще напредваме или ще изоставаме като държава", заяви проф. Христосков. Според него сме имали най-вялата предизборна кампания - без ясни позиции и ангажименти на партиите по отношение на социалното и икономическо развитие. „На съществуващата база, икономическата наука не може да даде нови идеи и нови рецепти за икономически растеж. Трябва да се намерят нови икономически теории с нови дефиниции, които да се прилагат от политиците", заяви проф. Йордан Христосков.
В пленарния си доклад „Икономически растеж в България - възможности, ограничители и политика" проф. Димитров изтъкна, че България е атрактивна дестинация за преки чуждестранни инвестиции, че има добри икономически показатели и че с всяка година условията за външна търговия се подобряват. „Не трябва обаче да се пренебрегват фактите, че страната ни е сред държавите с най-висок дял на сивата икономика в страните от ЕС. Корупционният дял е висок - над 60 %, а само през последните 3 години /2011 г. - 2013 г./ средно годишно над 2 млрд. лв. са загубите за бюджета от ДДС", каза проф. Митко Димитров. Той допълни, че центърът на икономическите проблеми в страната се крие в осъществяването на прехода. „Смяната на икономическата система не беше осъществена до край и не се въведоха достатъчно пазарни институции и инструменти", заяви проф. Димитров. В доклада си той направи ретроспекция на икономическото развитие на България от 1989 г. до 2013 г., разделяйки го на три основни периода с различни икономически характеристики.
„Трябва да се признае порочния характер на връзката на политиците с рентно ориентирания бизнес", каза проф. Митко Димитров. В заключение той изтъкна, че нереформираните институции в България, пречат на бизнеса, не работят за обществения интерес и са пречка за развитието на страната. „Трябват силни институции, но под сила не трябва да се разбира повече държавна намеса в икономиката, а осигуряване на правила и тяхното спазване", заяви в края на доклада си директорът на Института за икономически изследвания при БАН.
Проф. д-р Йордан Христосков представи доклада си „Инфраструктурата на териториалните единици, като фактор за икономически растеж". В разработката си проф. Христосков изследва силата на зависимост между равнището на развитие на инфраструктурата и чуждестранните инвестиции. „Чуждестранните инвестиции се насочват към районите в България, където има инфраструктурно развитие", заяви той. В Северозападния и Северноцентрален район в България, инфраструктурата е слабо развита, като се има предвид не само пътища, но и транспорт, покритие на интернет, пречиствателни станции, уточнява проф. Христосков. Точно в тези райони трябва да се насочат повече инвестиции, защото те се обезлюдяват. В доклада си проф. Йордан Христосков доказва и връзката между това, че районите в страната с развита инфраструктура имат и висок БВП на 1 жител.
Проф. Уилям Бартлет от London School of Economics представи доклад, засягащ въпроса с недостатъчното потребление. Според него поради недостатъчното потребление възникват проблеми в икономиката. Проф. Бартлет изследва страните от ЕС и Западните Балкани, използвайки модела ядро - периферия. Той разглежда Еврозоната като ядро със страни като Германия, периферия със страни като Гърция, Испания, Италия, Португалия, а свръх периферия - Западните Балкани. Според проф. Бартлет кризата в ЕС е тръгнала точно от периферните страни.
Участие в конференцията вземат учени и изследователи от най-престижните висши училища в България и Европа, членове на сродни академии на науките, държавни и независими експерти в сферата на инвестициите, финансирането, пазара на труда и др.
Източник: Money.bg
----------------------------------
Още от международна конференция на тема: „Икономически растеж: Стимули и ограничители", организирана от Института за икономически изследвания при БАН:
Експерти: Бизнесът трябва да се насочи към иновации и нови външни пазари
Нереформираните институции са проблем за бизнеса и пречка за развитието на страната
