Учени подготвиха конкретни мерки и препоръки за формиране на държавни политики за преодоляване на демографските проблеми

Държавата да въведе втора система за стимулиране на раждаемостта, при която родителите със стремеж и постигане на по-високо образование да получават много по-високи финансови поощрения при раждане на по-голям брой деца. Това обяви чл.-кор. Атанас Атанасов от БАН в заключителен доклад от работна група „Раждаемост и семейна политика”, която се проведе в рамките на „Демографската ситуация и развитието на България”.

В двудневното събитие участваха 153 учени и експерти в областта на статистиката, социологията, психологията, икономиката и историята.  Форумът е организиран от Института за изследване на населението и човека и е част от програмата за отбелязване на 145-годишнината от създаването на Българска академия на науките.

Демографските проблеми на България бяха дискутирани в рамките на 8 тематични работни групи. Това са „Раждаемост и семейна политика”, „Здраве, продължителност на живота, смъртност”, „Динамика на миграционните движения”, „Уязвими групи и общности и тяхната интеграция”, „Териториални различия и депопулация”,  Исторически аспекти на демографското развитие по българските земи”, „Заетост и пазар на труда” и „Стареене на населението”. Препоръките, данните и изводите от форума ще бъдат предоставени на отговорните държавни институции.

Експертите предлагат да се преустанови плащането на социални помощи „на калпак” и да се въведе диференциран подход, съобразен с линията на бедност, минимален гарантиран доход и др. показатели; да се въведе цялостен подход за подкрепа на семействата и на децата чрез обвързване на социалните помощи със социалните услуги и с цялостната оценка (а не само оценка на семейните доходи) на грижите за децата в семейството.

„Българската нация няма да изчезне и да бъде претопена от малцинствените групи, противно на добилите популярност в последно време тези“, заяви доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН. Според данните от последното преброяване от 2011 г. българската етническа група е 84,8% от общото население. Индексът на раждаемостта в България е 9-10 на 1000 и показва устойчивост през последните години. В други страни от ЕС, като Германия например, този показател е по-нисък.

Необходимо е създаването на стандартизирани информационни потоци за изследване на заболеваемостта сред българите. Според заключенията на работна група „Здраве, продължителност на живота, смъртност” продължителността на живот зависи 10% от здравеопазването, 20% от екологията, 20% от наследствеността и 50% от поведението на хората, като последното е най-малко изучено. Затова е необходимо изследване и вземане под внимание на моделите на подражание, ценностите, мотивите при вземане на решения.

Препоръките от работна група „Териториални различия и депопулация” са да се създаде каталог на българските села според перспективите за оцеляване и развитие. На първо място обаче е необходимо да се създаде система за сигурност на хората и имотите в най-малките населени места. За 100 години са заличени и обезлюдени над 100 селища.

Експертите подчертаха и необходимостта от провеждане на политика по отношение на българите в чужбина - връщането на български емигранти като подготвен човешки капитал. 

 ТУК можете да се запознаете с формулираните проблеми и подадените насоки за решения