Народното събрание с Решение от 1 февруари 2023г. наложи едно напълно неадекватно решение относно размера на минималната работна заплата. Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/ излезе с позиция по въпроса, която, за съжаление, поради разпускането на НС няма възможност да бъде адресирана към депутатите, а се представя на вниманието на медиите, компаниите и широката общественост. Следва текста на позицията:
Народното събрание използва Директивата относно адекватните минимални работни заплати за налагане на едно напълно неадекватно решение.
Въпреки ясните текстове на Директивата относно адекватните минимални работни заплати и Конвенция 131 на МОТ, въпреки представени позиции и дискусиите, в които работодателските организации активно участваха, въпреки позицията на правителството, Народното събрание прие решение, което заплашва стабилността на българската икономика.
Предстоящите избори не могат и не бива да бъдат оправдание за приемане на популистки решения, които са обосновани единствено от стремеж за повишаване на електоралната подкрепа, без отчитане на въздействието върху икономиката и върху държавния бюджет.
Работодателските организации никога не са били против тенденцията за повишаване на работните заплати на работниците и служителите в България. Но това трябва да става с инструментите на пазарната икономика, а не с административните мерки, присъщи на планово-командната икономика. Ръстът на възнагражденията следва да върви заедно с повишаването на производителността на икономиката, а не да следва от решения на политици в предизборна кампания. Получаваш повече, защото си произвел повече, а не защото Парламентът е гласувал такова решение.
Критиките, които могат да се отправят към приетото решение за промяна в Кодекса на труда, с което се фиксира нова формула за определяне на минималната работна заплата, са много и комплексни:
- нарушени са нормите на международни актове като Конвенция 131 на МОТ, която предвижда минималната работна заплата да се договаря в рамките на тристранния диалог и на база набор от критерии;
- нарушени са нормите на Директивата относно адекватните минимални работни заплати, която посочва съотношението между МРЗ и средната заплата на ниво нетна-нетна, брутна-брутна, при това само като референтен индикатор, без да се изключва социалният диалог;
- социалният диалог се заменя с автоматизъм, който няма как да отчете икономическия цикъл;
- решението е прието без оценка на въздействието върху икономиката и бюджета и въпреки прогнозите на правителството за повишаване на дефицита;
- решението ще рефлектира върху нивата на всички работни заплати и тези разходи ще бъдат включени в цените на произвежданите стоки и услуги, което допълнително ще увеличи инфлацията;
- решението ограничава интереса към повишаване на професионалната квалификация;
- в голяма част от икономически дейности средна работна заплата ще се окаже равна на минимална работна заплата за страната, с което се наказват трудолюбивите и квалифицираните и се награждават мързеливите или неквалифицираните;
- ще тласне предприятията към сивия сектор.
Гласуваното решение в Народното събрание ще се окаже бреме за амбициите на повечето парламентарни групи, които претендират да управляват държавата. Вредните последици за икономиката ще бъдат пречка пред възможността на нашата държава да стане член на Еврозоната, Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Практиката е показала, че популистките решения нямат дълъг живот. Работодателските организации в България ще продължат да отстояват позицията за ограничаване на неадекватната намеса на държавата в стопанската дейност.