ИСС настоява за по-амбициозни цели в Споразумението за партньорство 2021-2027 г. и за анализ на възможностите за работата от разстояние

По покана на председателя на Икономическия и социален съвет (ИСС) г-жа Зорница Русинова пленарната сесия откри председателят на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) г-жа Криста Швенг. В обръщението си към членовете на ИСС тя подчерта, че българският съвет и европейският комитет са изправени пред предизвикателства, като възстановяване на икономиката след COVID 19 кризата и засилване ролята на гражданското общество в подготовката на Европа и държавите за бъдещето. Зорница Русинова заяви, че ИСС ще бъде активен участник в Конференцията за бъдещето на Европа не само чрез своите актове, но и с инициативи за широк диалог с гражданите. Тя определи платформата на Конференцията за бъдещето на Европа, като уникална възможност за ефективно участие на гражданите при формиране на европейските политики.

На пленарната си сесия Икономическият и социален съвет прие две становища на теми от плана за дейността си.

Становище по Споразумението за партньорство и програмите към него за програмен период 2021-2027 г.

В акта ИСС заявява, че Споразумението за партньорство за периода 2021-2027 г. и програмите към него са ключови за развитието на страната и за всички граждани. Структурите на организираното гражданско общество подчертават необходимостта от провеждане на амбициозни и обвързани политики с ефективно участие, координация и включване в решенията на социалните партньори и на гражданските организации. Съществена препоръка на ИСС е да се прилагат добрите практики, така че европейските средства да достигат бързо до бенефициентите. Съветът счита, че е необходимо да се търсят възможности за предприятията и хората от областите Перник, Кюстендил и Благоевград да имат достъп до справедливо финансиране според техните реални нужди. Според становището поставената цел за кумулативен реален растеж на БВП от 21.7%  до 2025 г. не е достатъчно амбициозна, а трябва да се повиши до минимум 27,63%. В документа са анализирани всички програми към Споразумението за партньорство за периода 2021-2027 г. и са направени препоръки. Необходимо е да има повече възможности за хората да минават през дигитални обучения, повече грантово финансиране за фирмите, стимулиране на младите учени, прилагане на иновациите в предприятията, спешни мерки за опазване на чистотата на атмосферния въздух и други. ИСС настоява социалните партньори и гражданското общество да бъдат ангажирани при формулиране на конкретни мерки с европейски средства и тяхното изпълнение.

Становище „Ефекти  от прилагане на работата от разстояние в България“

ИСС констатира, че в условията на пандемията от COVID-19 работата от разстояние допринесе за това българската икономика да продължи да функционира, заетостта да бъде запазена, а загубите - ограничени. За този период делът на работещите от разстояние в рамките на ЕС се увеличи от 5 до около 40% . Проучване на Съвета на жените в бизнеса в България показва, че 25% от работещите ще продължат в дистанционен режим на работа 2-3 дни/седмично, което е 7 пъти повече от преди COVID-19. Очевидно е, че от пандемията трябва да се извлекат много поуки, на основа на които да се увеличат възможностите и да се премахнат рисковете, свързани с работата от разстояние, като се отчита прехода на икономиката към цифровизация и към по-устойчиво развитие. Това би било гаранция за успешно адаптиране на пазара на труда към новите предизвикателства и осигуряване на дигитална гъвкавост. ИСС предлага да се създаде специална междуведомствена работна група за необходими изменения и допълнения в нормативната уредба, касаеща работата от разстояние.