Аналитичен материал на Националния борд по търговия на Швеция на тема „Влиянието на външната търговия върху икономическата сигурност“
Димитър Иванов, аташе в Посолството на Р България в Стокхолм
Резюме: Националният борд по търговия на Швеция публикува анализ на международната търговия и икономическа стабилност и сигурност по време на кризи и войни, базиран на поуките, извлечени от пандемията Covid-19, инвазията на Русия в Украйна и екстремното време. Анализът разкрива как неотдавнашните кризи са повлияли на търговията и предлага начини Швеция да укрепи икономическата си устойчивост. Накратко, анализът показва, че международната търговия помага за смекчаване на негативните икономически ефекти по време на кризи и войни. Зависимостта от отделни търговски партньори обаче създава уязвимости. Докладът демонстрира, че Швеция, както и ЕС, в момента разработва стратегия за намаляване на тези уязвимости и осигуряване на непрекъсната отворена търговия по време на кризи и конфликти. Подчертава се значението на оценката на рисковете, свързани с планираните мерки и, когато е възможно, избягването на ограничаващи търговията действия. В документа се твърди, че Швеция трябва да се застъпи за това ЕС да финализира споразумения за свободна търговия, които създават по-добри условия за търговия с повече страни, като по този начин намаляват зависимостта на ЕС от конкретни търговски партньори.
-----------------------------
Националният борд по търговия на Швеция публикува анализ на международната търговия и икономическа стабилност и сигурност по време на кризи и войни. Документът е разделен на 5 части: Методи и ограничения; Икономическа сигурност и търговска политика – понятие и подход на Швеция и ЕС; Състоянието на външната търговия по време на кризи – пандемия, война и промени в климата; Изводи от влиянието на кризите върху търговията; Начини за заздравяване на финансовата сигурност на Швеция чрез външна търговия.
Първата част фокусира вниманието върху един от аспектите, който допринасят за икономическа сигурност – функционираща и свободна външна търговия, като анализът се концентрира върху търговията на ЕС с трети страни, а не върху Единния пазар. В допълнение, изброените три кризи (пандемията, войната на Русия в Украйна и климатичните промени) са основни причини за нови законодателни мерки и политики, отчасти поради опит за подготовка на обществата за подобни кризи в бъдеще.
Втората част на публикацията задава дефиниция на икономическа сигурност и външна търговия. Концепцията за икономическа сигурност разкрива целите и мерките, които да гарантират, че икономиките на държавите ще бъдат в най-малка степен негативно повлияни от бъдеща криза – пандемия, война или природно бедствие. От своя страна, външната търговия е важна предпоставка за икономически просперитет и благосъстояние, както и неотменима част от съвременните модели на икономическо управление. На фона на новата геополитическа ситуация обаче, зависимостта от определени външнотърговски партньори започва да се разглежда като уязвимост. Това означава, че в някои случаи свободната търговия следва да бъде ограничена в полза на икономическата сигурност. През юли 2023 г. ЕК публикува стратегията си за икономическа сигурност, наблягаща на защитата срещу рискове за финансовата сигурност чрез анти-дъмпингови и анти-субсидийни мерки; засилване на икономическото сътрудничество с партньори със сходни ценности, чрез намаляване на икономическата зависимост спрямо определени търговски партньори и преразпределение на риска към „еднакво мислещи държави“.
Швеция не разполага със стратегия за икономическа сигурност, но стратегията за национална сигурност включва мерки за укрепване на обществената устойчивост и икономическа сигурност, тъй като тя представлява материалната основа на националната сигурност. От важно значение е гарантирането на непрекъсваемостта на веригите за създаване на стойност при кризисни ситуации, което означава дружествата във веригите за доставки да продължават да внасят и изнасят стоки въпреки геополитическите сътресения.
Третата част от доклада разглежда последиците върху международната търговия, причинени от пандемията Ковид-19, руската инвазия в Украйна от 2022 г. и климатичните промени. Подчертава се, че свободната търговия е допринесла за намаляване на негативните последици от пандемията. Авторите дават пример с хранителната индустрия, чиито глобални вериги за доставки са останали стабилни, което отчасти се дължи на метода на транспортирането на хранителни стоки по море, което предполага по-малко взаимодействие между работниците по пристанищата и корабите, както и благодарение на т.нар. „зелени коридори“. Докладът дава отрицателен пример с липсата на защитни облекла и маски, дължаща се по-скоро на рязкото увеличаване на търсенето и липсата на предлагане, а не толкова на съществуващите свободни форми на търговия. От своя страна, войната в Украйна води до тежки последици върху продоволствената сигурност най-вече на развиващите се държави с прекъсването на износа на украинско зърно и пшеница. Подчертава се, че инициативата на ЕС за отваряне на Единния пазар за стоки от Украйна без налагане на тарифи, квоти и протекционистични мерки, както и зърнената сделка с Турция, Русия, Украйна и ООН, са допринесли за укрепване на икономическата сигурност на Киев и глобалната продоволствена сигурност. Това подчертава важността в поддържането на отворена и гъвкава търговия и избягването на търговските ограничителни мерки, доколкото е възможно. И не на последно място, екстремните промени в климата биха могли да доведат до нарушаване на търговските потоци и недостиг на важни стоки и услуги. Селскостопанските продукти и насажденията са особено уязвими към промените в климата. По време на суша, външната търговия и отворените пазари биха могли да допринесат за продоволствената сигурност на държавите, в случай на спад в предлагането на местни храни.
Четвъртата чат от доклада синтезира основните изводи и заключения от направения анализ. Подчертава се, че разпределянето на географския риск и диверсификацията на търговски партньорства като инструменти за изграждане на по-стабилни и устойчиви вериги за доставки по време на глобални кризи, какъвто е случаят с пандемията от COVID-19, не дава нужните ефекти, тъй като всички вериги за доставки са афектирани от кризата. Инструменти като т.нар. „friend-shoring”, при който веригите за доставки се пренасочват към страни, които се считат за политически и икономически сигурни или нискорискови, за да се избегне тяхното прекъсване, биха могли да имат и негативни ефекти. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) изчислява, че промяна на вноса в полза на страни „със сходно мислене“ може да доведе до загуба на ефективност в размер на 4,6 % от световния БВП. В този случай, намаляването на риска (de-risking) би могло да е алтернатива на „friend-shoring”, тъй като не става въпрос за пълно спиране на търговията с определени страни, а за намаляване на търговията с определени търговски партньори и компенсиране на загубите чрез търговия с други и повече на брой страни. Друго важно заключение е, че във времена на кризи се получава „домино ефект“ при въвеждане на рестриктивни мерки при износа на стоки, което води до повишаване на цените и застрашава финансовата сигурност.
Петата част се съсредоточава върху мерките във външната търговия, които Швеция следва да предприеме, за да заздрави своята икономическа сигурност. Хоризонталните оценки на риска следва да включват въздействието на дадена мярка върху производителността, конкурентоспособността, заетостта, търговските отношения, климата и околната среда. Оценките на риска, основани на доказателства, трябва да се основават на доказани и научни факти. В допълнение, шведската страна следва да избягва въвеждането на търговски ограничения, въпреки че подобни мерки са заложени в представената от ЕК стратегия за икономическа сигурност – преразглеждане на инвестициите в трети страни и по-бързото въвеждане на експортни ограничения. Друга важна препоръка е шведската страна максимално да допринесе към завършването на преговорите за сключване на нови споразумения за свободна търговия с трети страни, които биха диверсифицирали търговските връзки на ЕС. В допълнение, настоящите споразумения също следва да се обновят, най-вече в сферата на дигиталното сътрудничество, като е даден пример със Сингапур, който предоговаря само тази част в споразумението си за свободна търговия с Южна Корея и Австралия.
Коментар: Износът отдавна е основна движеща сила на икономическия растеж на Швеция и играе решаваща роля за БВП на страната. През 2023 г. износът представлява приблизително 50 % от общото икономическо производство, което превръща Швеция в една от най-зависимите от износа страни в Европа. Големи компании като Volvo, Ericsson и AstraZeneca са ключови играчи в това развитие и тяхното глобално присъствие пряко допринася за икономическия успех на Швеция както чрез приходите от износ, така и чрез иновациите. В това отношение публикацията силно се застъпва за свободната търговия и отворените пазари, тъй като те са от съществено значение за икономическото благосъстояние на страната. От друга страна се осъзнават геополитическите сътресения, които ще доведат до големи промени в глобалните търговски отношения и вериги на доставки. Инструменти като „намаляване на риска“ (de-risking) се предвижда да се приложат спрямо държави като Китай, с които не следва да се прекъсват напълно търговските връзки, поради важността на техните пазар за европейските стоки и икономически ръст. От друга страна, анализът силно се застъпва зад т.нар. „friendshoring”, изразяващ се в пълното прекъсване на зависимостта от руски енергоизточници. Това до голяма степен се дължи на факта, че страната никога не е била зависима от внос на руски горива, в сравнение с други държави членки от ЦИЕ и пълното прекъсване на вноса на руски горива не би ѝ се отразило негативно.