Президентът Георги Първанов подписа на 27 декември указ, с който връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на 15 декември 2011 година. Сред мотивите за връщане за ново обсъждане са и казуси, които пряко засягат БТПП.
"Има разпоредби на закона, които засягат сериозно трудови права на организациите на работодателите, нарушават конституционни права и задължения, както и международноправни задължения на българската държава. Тези разпоредби ограничават социалния диалог и не се подкрепят от преобладаващата част от работодателските организации. Те не са присъщи на социалната държава, каквато България трябва да бъде според преамбюла на конституцията", се посочва в мотивите на президентското вето.
Според Първанов преобладаващите оценки в периода на прехода за работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество са положителни и няма обяснение защо сега се налага промяна в критериите за представителност.
"Непрекъснатите изменения в законовата уредба не са в съответствие с европейския подход за максимална стабилност в нормативната и бизнес средата и създават съмнения за прекрояване на законите съобразно конюнктурни политически интереси", се казва в мотивите му.
Точка 4 от президентското вето визира казуса с БТПП, както следва :
„ 4. Не може да бъде прието и изискването на § 3 относно чл. 35, ал.1, т. 5 КТ работодателската организация да не извършва дейности, възложени й със закон или нормативен акт. Вън от обстоятелството, че в противоречие с конституцията и Закона за нормативните актове тази разпоредба по същество отрича нормативния и общозадължителен характер на законите, тя допуска и забранената от чл. 57, ал. 2 от конституцията злоупотреба с права. В случая се създава възможност държавата да злоупотребява с права спрямо нежелана от нея като социален партньор работодателска организация, като й възлага изпълнението на определени функции. Такова изискване безусловно би лишило такава организация от възможността да участва в социалния диалог. От гледна точка на своето действие § 3 от ЗИД на КТ ще има и ретроактивен ефект. При това възлагането на определени функции може да се осъществи не само по повод качеството на една организация като работодателска, а и в друго нейно качество – например на организация на търговци, предприемачи и пр.
Освен това възлагането с нормативен акт на определени функции е закономерна тенденция в създаваната нормативна регулация от съвременната европейска държава, чрез която се проявява принципът на публично-частното партньорство и провежданата политика на прехвърляне на дейности и функции от държавата към обществени организации. Със съответните нормативни актове на редица браншови организации са дадени регулативни за съответния бранш функции, което допринася за създаване на самоорганизация и подобряване на дейността. Двойственият подход в законодателната политика - да се разширяват функциите на браншовите организации и да се въвеждат ограничения за национално представителните организации е необясним и не трябва да се допуска. При това възлагането на функции съвсем не зависи от работодателската организация. Така се нарушава принципът на синдикалната свобода по ал. 2 от Преамбюла на Устава на МОТ, по т. І, б. „b“ от Декларацията за целите и задачите на Международната организация на труда от 1944 г., по т. 2, б. „а“ от Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права в труда от 1998 г. и по чл. 3 от Конвенция № 87 на МОТ. Позволявам си да напомня, че чл. 3, т. 2 от Конвенция № 87 предписва на публичните власти на държавите-страни по нея, каквато е и България от 1959 г., да се въздържат от каквато и да е намеса, която може да ограничи правото на сдружаване на работодателите или да попречи на неговото законно упражняване. Чрез новите промени в чл. 35 от КТ (въведени с § 3 от ЗИД на КТ) българските публични власти се намесват пряко в правото на свободно сдружаване на работодателите и чрез новите изисквания, несъобразени със заварено възлагане на функции, елиминират от социалния диалог организации, дори и те да са най-многобройни и да са признати за представителни в международен аспект. Недопустимо е чрез законодателната уредба властимащите да делят организациите и едностранно да се намесват в установения социален диалог. Със закона не трябва да се създават предпоставки за свиване на социалния диалог и да се изключват значими участници. Европейската практика изисква точно обратен законодателен подход – на разширяване на социалното сътрудничество и търсене на максимално широко съгласие, особено в условията на криза. Подобна законодателна политика на въвеждане на ограничения обезсмисля социалното сътрудничество и стимулира разкола и хаоса в държавата.
Опасявам се сериозно, че подобни разпоредби могат да предизвикат неблагоприятен международен отзвук, да се достигне до намеса на Комитета по свобода на сдружаването при МОТ и да настъпят негативни последици за българската държава. Следва да се има предвид, че за нарушение на международноправни задължения на българската държава във връзка с изготвения законопроект е уведомен министър-председателят с писмо от 2 ноември 2011 г. на Генералния секретар на Международната организация на работодателите. За съжаление нито вносителят на законопроекта, нито приелите го народни представители са отчели това предупреждение. ”