Заслужава ли си една фирма да има стандарт GS1

’България е член на GS1 (преди ЕАN International) от края на 1991 г. Официален представител на България в GS1 e Българската Търговско-Промишлена Палата. Въвеждането, развитието и контрола върху правилното приложение на стандартите GS1 в България се изпълняват от Съвет GS1 България към БТПП (преди EAН България).’
- Може ли да се търгува днес без стандарта GS1?
Все по-често при уточняване на договорните отношения или в процеса на работа, независимо за какъв сектор става въпрос, се появява изискването за използване на автоматична идентификация и електронен обмен на данни (поръчки, авизо за доставка, фактура и други) по стандартите GS1. Използването на стандартите GS1 повишава ефективността на процесите и облекчава комуникацията между бизнес партньорите, които освен че имат различни функции по веригата за снабдяване (производител, транспортна фирма, дистрибутор, търговец на дребно или едро, логистична фирма и други) могат да бъдат от различни страни и различни континенти. Стандартите GS1 позволяват еднозначна идентификация на търговски и логистични единици, валидна в цял свят, предвиждат подходящи технологии за записване и четене на информация с цел автоматична обработка на данните.  Портфолиото на GS1 включва стандарти за електронен обмен на данни, между които поръчка, авизо за доставка, фактура и други, и методи за съхраняване на синхронизирани основни данни.
В повечето случаи в практиката се започва с идентификация на търговските единици и маркирането им с баркод, след което се преминава към електронен обмен на бизнес документи и въвеждането на логистичните етикети. Разширява се приложението на платформата за синхронизация на основните данни, която предвижда изграждането на бази данни, свързани посредством глобален регистър. За всеки от компонентите се прилагат определени стандарти GS1.
-  За какъв тип търговци и производители е препоръчителен (или задължителен) този стандарт? Може ли да се използва и от малки фирми?
В случая не става дума за един стандарт, а за множество от стандарти, които са разработени и се разработват в рамките на платформата Global Standards Management Process (GSMP).  В ревизирането и усъвършенстването на съществуващите вече стандарти и разработката на нови участват самите потребители на тези стандарти без ограничение дали са малки, средни или големи фирми. При необходимост от стандартизиране на даден процес се свиква работна група и заинтересованите фирми могат да заявят участие в нея http://wr.gs1.org . За активните работни групи информация може да се получи на адрес http://www.gs1.org/gsmp/community/working_groups. Стандартите, които се явяват резултат от този работен процес, са на разположение на всички членове на Международната асоциация GS1. Ползите от приложението на стандартите са най-големи, когато се прилагат от всички участници по веригата за снабдяване, а не в рамките на едно локално решение. Стандартите са подходящи както за големи, така и за средни и малки предприятия. Те не са задължителни и имат доброволен характер, но са се доказали във времето и са се наложили в практиката.
- До колко в България е навлязло ползването на стандарта?
Стандартите GS1 се прилагат в България, въпреки че към настоящия момент използването им може да бъде сравнено с притежаване на многофункционален мобилен телефон, на който се ползва единствено функцията за набиране и приемане на разговори.
http://www.tbmagazine.net/statia/informatsionni-tekhnologii-za-upravlenie-na-choveshkite-resursi 
сп. Твоят БИЗНЕС